2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
София, 15 април 2019 г.
Петчленен състав на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд на Република България в закрито заседание на осми април през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА ДРАЖЕВА
ДИАНА ДОБРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА СТОИЛОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева дело № 12/2019 г. – А, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 АПК.
Образувано е по спор за подсъдност между районния съд в гр.Пазарджик и административния съд в гр.Пазарджик по отношение на подсъдността на подадената от Г. Х. К. – прокурор при районната прокуратура в [населено място], жалба срещу Заповед ЛС № 469/07.12.2018 г. на и.ф. административен ръководител – районен прокурор на районна прокуратура Пазарджик, с която е разпоредено на К. да се изплати допълнително трудово възнаграждение в размер на 33,5% като допълнителното трудово възнаграждение от индивидуалната основна месечна заплата.
С определение № 145 от 28 януари 2019 г., постановено по адм.д. № 1178/2018 г. по описа на административния съд в гр.Пазарджик, е прекратено производството по образуваното пред този съд дело и то е изпратено по подсъдност на районния съд в гр.Пазарджик. Изложени са съображения, че в разпоредбите на Раздел V от Глава VIII на Закона за съдебната власт се уреждат права и задължения на съдиите, прокурорите и следователите, вкл. се уреждат и въпроси, свързани с трудовото им възнаграждение – чл. 218, 219, 220, 221, 225, 226 ЗСВ. Посочено е, че в чл. 229 ЗСВ се предвижда, че за неуредените в този раздел въпроси, се прилага КТ. Приема се, че предмет на оспорената заповед е определяне на допълнителни трудови възнаграждения на магистратите и служителите в районната прокуратура в гр.Пазарджик, поради което спорът е трудов по смисъла на чл. 357 КТ, а съгласно чл. 360 КТ спорове, свързани с възникването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, се разглеждат по реда на ГПК, поради което съдът е намерил, че делото не му е подсъдно и следва да бъде прекратено, като жалбата се изпрати на компетентния да я разгледа районен съд в гр.Пзарджик.
С определение № 488 от 12 февруари 2019 г., постановено по гр.д. № 423/2019 г., районният съд в гр.Пазарджик приема, че делото не му е подсъдно. Съобразено е, че действително разпоредбите на Раздел V от Глава VIII ЗСВ се уреждат права и задължения на съдиите, прокурорите и следователите, вкл. се уреждат и въпроси, свързани с трудовото им възнаграждение като конкретните хипотези са уредени в чл. 218, 219, 220, 221, 225, 226 ЗСВ, т.е. не е налице празнота в закона, поради което не се прилага КТ. Прието е, че обжалваната заповед на и.ф. административен ръководител подлежи на съдебен контрол пред административния съд и компетентността на гражданските съдилища е изключена.
Настоящият състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира, че спорът е подсъден на гражданския съд по следните съображения:
Висшият съдебен съвет определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите съгласно чл. 30, ал. 2, т. 10 ЗСВ. Съгласно чл. 218, ал. 3 ЗСВ, възнагражденията на останалите длъжности в органите на съдебната власт (извън посочените в ал. 1 и ал. 2 на същия текст), сред които е и заеманата от К., се определят от ВСС. Съгласно приетите от ВСС (протокол № 29/22.11.2018 г.) Правила за определяне и изплащане на средствата за допълнителни трудови възнаграждения (чл. 6, ал. 1), ВСС е делегирал правомощията си на съответните административни ръководители в системата на съдебната власт да определят конкретният размер на допълнително материално стимулиране за всеки магистрат, като вземат предвид приноса му за отчетените резултати. По своя характер магистратското възнаграждение – основно и за допълнително трудово възнаграждение, е възнаграждение за положен магистратски труд и е трудово по своя характер, с равнопоставени страни. Предвид това актовете на административните ръководители, с които се определя конкретния размер на целевата награда, нямат белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Споровете по отношение определения с тях размер на допълнително трудово възнаграждение имат трудовоправен характер и могат да се разрешават по общия исков ред, в който смисъл е разпоредбата на чл. 229 ЗСВ – за неуредените в закона въпроси, свързани с трудови правоотношения, се прилагат разпоредбите на КТ. С обжалваната заповед се определя допълнително трудово възнаграждение на магистрат в размер на 33,5% от индивидуалната основна месечна заплата, а спорове във връзка с определения размер на трудовото възнаграждение на магистратите имат трудовоправен характер и се разрешават по общия исков ред. Този извод изцяло се споделя и съдебната практика на ВАС, израз на която са определение № 4102 по адм.д. № 1646/2008 г., ІІ отд.; определение № 15670 по адм.д. № 10435/2012 г., петчленен състав; решение № 728 по адм.д. № 9996/2007 г., ІІ отд.; определение № 5216 по адм.д. № 11734/2007 г., ІІ отд. и др.
Въз основа на изложеното, смесеният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд,
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа жалба на Г. Х. К. – прокурор при районната прокуратура в гр.Пазарджик срещу Заповед ЛС № 469/07.12.2018 г. на и.ф. административен ръководител – районен прокурор на районна прокуратура в гр.Пазарджик, с която е определено да му се изплати допълнително трудово възнаграждение в размер на 33,5% от индивидуалната основна месечна заплата, е районният съд вгр.Пазарджик.
ИЗПРАЩА делото на същия съд за разглеждане на жалбата.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
3. 4.