1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 278
гр.София, 09.03. 2016 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на десети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: К АПКА Ю.
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 450 описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. М. М. от [населено място], подадена чрез адвокат С. З. срещу въззивно решение № І -103 от 9.02.2015 г. по гр.д.№ 1229/2015 г. на Бургаския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 624 от 9.04.2015 г. по гр.д. № 6700/2014 г. на Бургаския районен съд е отхвърлен предявеният от А. М. М. срещу Н. Х. И. установителен иск по чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение на И. съществуване на вземане в размер на сумата 24 000 лева, представляваща част от главница от 60 000 лева, дължима по споразумение от 17.02.2012 г., представляващо договор за новация, ведно със законната лихва върху нея, считано от 9.07.2014 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 247.16 лева- обезщетение за забавено плащане за периода 2.06.2014 г. до 8.07.2014 г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 5098/2014 г. по описа на Бургаския районен съд.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: длъжен ли е съдът да определи правната квалификация на иска въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства и събраните по делото доказателства, независимо от дадената от самия ищец правна квалификация на претенцията. Представени са решения и определения на ВС и ВКС.
Ответникът Н. Х. И. в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез адвокат Н. Х. И. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд намира същата за допустима.
За да потвърди решението на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен предявеният установителен иск за признаване за установено по отношение на И., че вземането му по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК съществува, въззивният съд е приел, че правоотношението, от което ищецът твърди, че то произтича – договор за новация, обективиран в споразумение от 17.02.2012 г. не съдържа белезите на такъв по см. на чл.107 ЗЗД. Изложил е съображения, че липсата на основание в споразумението не може да бъде преодоляна с представените писмени доказателства за извършени от ищеца плащания и поради това е без значение дали между страните са съществували преддоговорни отношения, в периода 1998-1999 г. Приел е за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че дадената от първоинстанционния съд квалификация на спорното право е неправилна.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос. В своята задължителна практика Върховният касационен съд последователно се придържа към становището, че определянето на правната квалификация на предявения иск е задължение на сезирания съд. За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. Съдът не е обвързан от предложената от ищеца квалификация, а следва сам да я определи, въз основа на обстоятелствата, релевирани в исковата молба. Съобразно тази практика съдът е дал вярната правна квалификация на претенцията, като е посочил, че предявеният в срока по чл.415 ГПК от А. М. иск е за установяване съществуването на вземане, за което ищецът се е снабдил по реда на чл.410 ГПК със заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за сумата 24 000 лв., представляваща част от главница – 60 000 лв., дължима по споразумение от 17.02.2012 г., и сумата 247.16 лв., обезщетение за забавено плащане за периода 2.06.2014 г. до 8.07.2014 г., като искането е да бъде признато за установено, че Н. Х. И. дължи на А. М. М. посочените суми.
Даденото от въззивният съд разрешение на поставения правен въпрос не е в отклонение от задължителната съдебна практика, поради което не е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК на обжалваното въззивно решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № І -103 от 9.02.2015 г. по гр.д.№ 1229/2015 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :