2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1043
С., 27.09. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 21 септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Ю.
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
като разгледа докладваното от съдията К. Ю.
гр. д. № 389/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] против въззивно решение № V-149 от 19.11.2010 г. по гр. дело № 1575/2010 год., с което на основание чл. 31, ал. 2 ЗС жалбоподателят е осъден да заплати на К. Л. Т. сумата 2131 лв., а на В. Д. В. сумата 4150 лв. представляващи обезщетение за лишаването им от право да ползват съобразно правата си на собственост съсобствения имот УПИ – ІV в кв. 6 по плана на [населено място] за периода 15.11.2008 г. – 31.12.2008 г. със законна лихва за забава, считано от 04.09.2009 г. до окончателното им издължаване.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси – при наличие на няколко съсобственика, изпратената покана за изплащане на обезщетение за ползването, от което е лишен само от един от тях, ползва ли и останалите съсобственици и могат ли те да предявят директно иск за парично овъзмездяване и дължи ли се обезщетение от ползващия имота съсобственик, ако той не пречи на останалите съсобственици да ползват същия съобразно правата им, и те не са предприели конкретни действия за реалното му ползване, за които поддържа, че са от значение за изхода на делото. Няма представена съдебна практика и позоваване на хипотеза от приложното поле на чл. 288, ал. 1 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответниците К. Л. Т. и В. Д. В. не са представили писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан спор по чл. 31, ал. 2 ЗС намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправни въпроси са насочени към съществото спора, имат отношение към решаващите мотиви на съда за уважаване на исковете в посочените размери, но са разрешени от съда в съответствие със задължителната съдебна практика установена с решение по гр. дело № 573/2009 г. ВКС, трето г. о; решение по гр. дело № 618/2009 г. ВКС, трето г. о.; решение по гр. дело № 3204/2008 г. ВКС, второ г. о. – постановени по приложението на чл. 31, ал. 2 ЗС по реда на чл. 290 ГПК, както и ТР № 129/3006.1986 г. на ОСГК на ВС.
Според цитираната съдебна практика, когато обща вещ се ползва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Неползващият веща съсобственик не е длъжен да изяви желание за лично ползване, за да може да претендира обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, тъй като причина за разместването на блага в имуществената сфера на съсобствениците е осъщественото само от един ползване на съсобствената вещ, а не липсата на изразена воля от друг съсобственик да ползва веща според правата си. В този смисъл, за да възникне основание за ангажиране отговорността на ползващия веща съсобственик е достатъчно неползващият веща съсобственик да отправи писмена покана за заплащане на обезщетение, която има неограничено действие във времето занапред. Писменото искане може да е нарочно или да се съдържа в друг акт – най често в исковата молба за същото обезщетение. За да се освободи от отговорност, ползващият веща съсобственик следва да предложи на съсобственика си да ползва веща лично, според правата му в съсобствеността и да му осигури възможност реално да упражни това свое право. Този, който отказва да приеме такава възможност, няма право на обезщетение.
Прието от съда с обжалваното решение по поставените правни въпроси не влиза в противоречие с посочената съдебна практика.
Прието е, че имотът се ползва от ответното дружество и е поставен под специален режим на охрана и достъп, както и че формално ответникът не е оспорил правото на ищците, след отправена покана за заплащане на обезщетение, да ползват имота съобразно правото им на собственост, но ползващият имота съсобственик не е предприел конкретни действия да осигури достъп на ищците до имота, а с оглед възражението му, че не ползва целият имот да поиска разпределяне на ползването му между съсобствениците. Прието е още, че до ответника е отправена писмена покана от първата ищца, съдържаща изявление от името и на останалите двама съсобственици за заплащане на обезщетение, което удовлетворява изискването на чл. 31, ал. 2 ЗС за ангажиране отговорността на ползващия веща съсобственик по отношение на предявилите иска двама от съсобствениците (според цитираната съдебна практика й исковата молба може да бъде покана, ако касае същото обезщетение) и при положение, че не е установено ответникът да им е осигурил възможност за реално ползване на имота и те да са направи отказ, съдът им е присъдил обезщетение съобразно правата им в съсобствеността по заключение на изслушан експерт.
От изложеното е видно, че поставените правни въпроси не дават основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-149 от 19.11.2010 г. по гр. дело № 1575/2010 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ