3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1100
С., 11.10. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 6 октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Ю.
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
като разгледа докладваното от съдията К. Ю.
гр. д. № 395/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура [населено място] против въззивно решение № 174 от 15.12.2010 г. по гр. дело № 540/2010 г. на Варненски апелативен съд, с което е отменено решение № 972 от 08.07.2010 г. по гр. дело № 2475/2009 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която иска на Р. М. Е. по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ е уважен над 10 000 лв. до 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, за което е бил оправдан и иска е отхвърлен за разликата над 10 000 лв. до уважения размер 20 000 лв. и е потвърдено решението в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Р. М. Е. на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан в размер на 10 000 лв. със законна лихва от 23.12.2008 год. до изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение, в противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС установена с ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, т. 11, и Постановление на Пленума на ВС № 4/68 год. съдът се произнесъл по материално-правния въпрос за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът Р. М. Е. не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 2, ал.1, т. 2 ЗОДОВ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставения в изложението материалноправен въпрос касае приложението на принципа за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение, който с обжалваното решение не е разрешен в противоречие с приетото в т. 11 на ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и т. 11 на П. на ВС № 4/1968 г.
С обжалваното решение размера на обезщетението за понесените от ищеца морални вреди е определен след преценка на всички обективно установени обстоятелства, като са обезщетени само вредите, за които е установено, че са в причинна връзка с незаконното обвинение в извършване на престъпление и са негова пряка и непосредствена последица, каквито са изискванията установени в посочената съдебна практика. Размерът е съобразен е продължителния период на наказателно преследване, надхвърлящ разумния срок за приключване на наказателното производство за леко престъпление, в каквото е бил обвинен ищецът (производството е започнало на 07.10.2003 год. и приключило с оправдателна присъда влязла в сила на 23.12.2008 год.), през който ищецът получил психично заболяване, което не е отшумяло и понастоящем (заключение на съдебно-психиатрично експертиза установила, че заболяването е в причинна връзка с водените дела), установената промяна в личността на ищеца, намалената му трудоспособност, затрудненията в междуличностните контакти. Отчетено е, че в основата на започналото наказателно производство стои и противоправно по своя характер поведение на ищеца, свързано с извършвано от него строителство без необходимите строителни книжа, особено това, което е на границата с негов съсед, узаконено впоследствие, преценено в аспект на гражданския деликт, като допринесло за увреждането по смисъла на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ и като основание за намаляване размера на обезщетението с обжалваното решение. Прието е, че обвинението в извършване на леко престъпление и обстоятелството, че по отношение на ищеца не е била определяна мярка за неотклонение задържане, не могат да обосноват по – нисък размер на обезщетението, при наличието на установени сериозни и трайни неблагоприятни последици.
От изложеното е видно, че с обжалваното решение поставените правни въпроси са разрешени при съобразяване на задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 174 от 15.12.2010 г. по гр. дело № 540/2010 год. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ