3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 191
С., 04.02. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 29 януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Ю.
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията К. Ю.
гр. д. № 5571/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ч. В. П. чрез пълномощник адвокат М. Ц. – Софийска адвокатска колегия против въззивно решение от 29.04.2013 г. по в. гр. дело № 13953/2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № І-49-9 от 28.06.2012 г. по гр. дело № 18391/2010 г. на Софийски районен съд, с което на основание чл. 422 ГПК е прието за установено, че Ч. В. П. дължи на [фирма] сумата 8763,97 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м. октомври 2005 г. – м. април 2008 г. за имот находящ се в [населено място], ж. к. Лагера, [жилищен адрес]0, с абонатен № 264321, ведно със законна лихва върху главницата считано от 11.12.2008 г. до окончателното й изплащане и сумата 2386,76 лв. мораторна лихва за периода 11.12.2005г. – 06.11.2008г., за която сума е издадена на 26.01.2009г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 44385/2008 г. на Софийски районен съд.
В изложение за допускане на касациноно обжалване жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е постановено в нарушение на чл. 13 от Директива на ЕС относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги (2006/32/ЕО), че начислената топлинна енергия не съответства на действително потребената енергия; съдебно -счетоводната експертиза е работила по счетоводни документи на ищецът, за които поддържа, че са нередовни, експертизите са работили по документи, а не по измервателни уреди; документите изходящи от ищеца били съставени в нарушение на ЗДДС. Жалбоподателят представя съдебно решение № 155 от 13.03.2007 г. на ВКС, относно редовността на водене на търговските книги и доказателственото значение на счетоводните книги. Поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът [фирма] не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 422 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа изведен правен въпрос като общо основание за допускане на касационно обжалване.
Производството по допускане на касационно обжалване е уредено в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, която поставя като общо основание за селектиране на касационната жалба, изложението за съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е включен в предмета на делото и да има решаващо значение за изхода на спора. Производството по допускане на касационно обжалване е ориентирано към селектиране на касациноната жалба по значимост на въведен в предмета на делото правен въпрос от значение за формиране на решаващата воля на съда за изхода на спора. В това производство не се проверява правилността на обжалваното решение.
Изложението по своето съдържание е насочено към ревизиране правилността на обжалваното решение. Оспорват се правни и фактически изводи на съда, представени по делото доказателства и тяхната доказателствена сила и най – вече обстоятелството, че начислената топлинна енергия не отразявала действително потребената от жалбоподателя енергия, тъй като топлинната енергия за отопление е изчислявана на база инсталирана мощност на отоплителните тела умножена по максималния специфичен разход на сградата по причина, че през процесния период от време в имота на ответника не е имало монтирани измервателни уреди на отоплителните тела. Установено е, че в посочената хипотеза начисляването на топлинна енергия е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба.
Представеното от жалбоподателя съдебно решение няма задължителен характер и разглежда случай различен от процесния – предоставяне на туристически услуги по договор, при наличието на аналитично счетоводна отчетност по вторична документация. И в този случай, редовността на счетоводните книги и е проверена със заключение на вещо лице, а доказателствената им сила е преценявана с оглед разпоредбата на чл. 146 ГПК (отм.). В тази посока обжалваното решение не влиза в противоречи с представената съдебна практика.
Изложението няма формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото, а Върховният касационен съд не може от данните по делото да изведе правен въпрос, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна. В този смисъл Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Липсата на правен въпрос, който да определи рамките, в които Върховният касационен съд да селектира касационната жалба съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, изключва приложното поле за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 29.04.2013 г. по в. гр. дело № 13953/2012 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ