4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 569
С. , 21.05. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Ю.
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 1225/2015 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. С. К. от [населено място], подадена чрез адвокат Й. П. срещу въззивно решение № 464 от 10.12.2014 г. по гр. дело № 1027/2014 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е отменено решение № 739 от 30.07.2014 г. по гр.д. № 921/2014 г. на Великотърновския районен съд, в частта с която са уважени предявените от Ю. С. К. срещу [фирма], [населено място], искове за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение извършено със заповед № 471 от 5.02.2014 г. на управителя на дружеството, за осъждане на дружеството да заплати обезщетение по чл.225, ал.1 и ал.2 КТ в размер на 1 236 лв., както и в частта на присъдените разноски и държавна такса, като вместо него е постановено ново, с което исковете са отхвърлени.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поддържа се, че даденото разрешение в обжалваното решение на въпросите: налице ли е тежко нарушение на трудовата дисциплина, когато не са установени действия с които се причиняват сериозни и значими вредни последици за работодателя, извършени с груба небрежност, предизвикателно или умишлено от работника или служителя, нарушения оказали разстройващо въздействие върху трудовия процес и изпълнението на трудовите задължения на работниците или служителите; законосъобразно ли е налагането на дисциплинарното наказание, когато издадената заповед не е мотивирана, не е посочено конкретното нарушение и кога е извършено то; налице ли е системност на нарушенията, когато служителят няма предишни дисциплинарни нарушения и работодателят не представя актове за извършените конкретни нарушения е в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика.
В писмения отговор на касационната жалба ответната страна [фирма], [населено място], подаден чрез адвокат Д. М. изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. Първият въпрос е относим към съществото на спора, по втория въпрос даденото разрешение е в съответствие с приетото в практиката, а третия не е обусловил решаващите изводи на съда. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да отмени решението на първоинстанционния съд в частта, с която исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.3 КТ на Ю. С. К. срещу [фирма], [населено място] са били уважени и го отхвърли, Великотърновския окръжен съд е приел, че заповедта за уволнение е законосъобразна, като са спазени императивните разпоредби на чл.193, ал.1 КТ и чл.195, ал.1 КТ, както и че наложеното наказание съответства на дисциплинарното нарушение.
Първият въпрос се отнася до критериите за преценка на тежестта на нарушението и задължението на съда да извърши такава. Практика на съда по този въпрос е уеднаквена, като е прието, че съда има задължение да извърши преценка дисциплинарното наказание отговаря ли на нарушението по критериите на чл.189, ал.1 КТ. В случая въззивният съд е извършил такава преценка. Правилността на преценката зависи от конкретните обстоятелства, установени от събраните по делото доказателства. Следователно преценката е конкретна и е в резултат на възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, след обсъждане на събраните по делото доказателства. Съдържанието на критериите по чл.189, ал.1 КТ и преценката им от въззивния съд са фактически, а не правни въпроси, по които не може да се допусне касационно обжалване съобразно даденото разрешение в ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
По втория въпрос не е налице основанието за допускане на касационно обжалване. В задължителната съдебна практика е прието, че заповедта за дисциплинарно уволнение трябва да бъде мотивира, като в нея задължително се посочат нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага. Прието е също така, че мотивирането може са стане и чрез препращане към друг акт на работодателя, който е доведен до знанието на работника или служителя. В случая въззивният съд е приел, че заповедта на работодателя отговаря на императивната норма на чл.195, ал.1 КТ, като мотивите се съдържат в две заповеди издадени под един и същ номер и от една и съща дата, като едната допълва другата. Даденото разрешение не противоречи на приетото в задължителната съдебна практика, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Доколкото не е поставен правен въпрос свързан с наличието на две заповеди, който е от значение за изхода на делото, то съдът не може да се произнесе по него. Съгласно приетото в цитираното тълкувателно решение, съдът в производството по чл.288 ГПК се произнася по правен въпрос, който е обуславящ за изхода на делото и който е формулиран ясно и точно от касатора.
Не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по третия правен въпрос. Този въпрос не е обусловил изводите на въззивния съд. Дисциплинарното уволнение е заради злоупотреба с доверието на работодателя и разпространение на поверителни за него сведения- чл.190, ал.1, т.4 КТ, а не за системни нарушения на трудовата дисциплина.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 464 от 10.12.2014 г. по гр. дело № 1027/2014 г. на Великотърновския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: