^ ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 27
С., 9.01.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Ю.
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдия Д. гр.д. № 556 по описа на Трето гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 95 от ГПК.
Образувано е по молбата на С. Р. Г. и пълномощника й М. П. Г., и двамата от [населено място], с която се иска предоставяне на правна помощ. В молбата се сочи единствено, че се иска назначаване на професионален представител – адвокат, който да ги представлява и защитава по гр.д. № 556/2009 г. по описа на ВКС, III г.о., за да могат правата им да бъдат защитени. Към молбата се представят две удостоверения от Районно управление „Социално осигуряване“ [населено място], удостоверяващи размера на пенсиите, получавани от молителите, ЕР на ТЕЛК [населено място] № 2863 от 10.11.2005 г., с което на С. Р. Г. е определена 80% трайна нетрудоспособност за срок до 01.11.2006 г., декларация за семейно и материално състояние на молителите.
След като прецени искането и представените от молителите документи за материалното им състояние, съдът намира, че молбата за предоставяне на правна помощ е неоснователна.
За целите на гражданското съдопроизводство предоставянето на правна помощ по Закона за правната помощ/ЗПП/ е предвидено, когато страна по гражданско дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това, както е определено в чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ. Преценката за невъзможността на страната да си осигури договорна правна помощ за своя сметка се прави въз основа на представени доказателства от съответните органи във връзка с критериите, посочени в ал. 4 на чл. 23 от ЗПП, а именно – доходите на лицето, имущественото му състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други относими обстоятелства.
По настоящата молба се установява, че молителите са пенсионери с ниски пенсии, С. Г. – 76 годишна, а М. Г. – 79 годишен, притежават апартамент в [населено място] и две дворни места в [населено място] и [населено място], като молителката Г. е инвалидизирана за онкологично заболяване. Последната обаче не е страна в производството по отмяна по чл. 303 ГПК, молител в това производство е нейният пълномощник-съпруг М. П. Г., съгласно депозираната молба за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК с вх. № 132 от 19.01.2009 г., въз основа на която е образувано гр.д. № 556/2009 г. по описа на Върховния касационен съд, Трето г.о.
По начина на формулиране на искането в молбата настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС намира, че молба за предоставяне на правна помощ до съда отправя и М. П. Г.. Същият е на възраст 79 години, пенсионер с ниска пенсия и без други доходи. Действително същият притежава имущество -апартамент и два недвижими имота, но от тях той не би могъл да реализира допълнителни доходи, за да си осигури своевременно договорна правна помощ. За да бъде предоставена правна помощ обаче е необходимо не само страната да няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, но и интересите на правосъдието да изискват това/чл. 23, ал. 2 ЗПП/, както и предоставянето на правна помощ по чл. 21, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗПП следва да е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за такава – чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗПП. В конкретния случай предвид етапа, в който гражданскоправния спор се намира – молба за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК, което производство е способ за извънинстанционен контрол на влязло в сила съдебно решение, интересите на правосъдието не налагат участие на адвокат за защита на интересите на молителите. Молбата за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК е депозирана от М. П. Г. с вх. № 132/19.01.2009 г., към нея са приложени и писмени доказателства във връзка със заявеното отменително основание – чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК/аналогичен на чл. 231, ал. 1, б.“а“ ГПК/отм.//, образувано е гр.д. № 556/2009 г. по описа на ВКС, III г.о., което е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.03.2010 г., поради което предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на молителите в конкретния случай. В случай, че атакуваното решение бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд, молителят ще има възможност да
поднови искането си за предоставяне на правна помощ и съответният съд ще следва да даде отговор на подобна молба.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Р. Г. и пълномощника й М. П. Г., и двамата от [населено място] за предоставяне на правна помощ по гр.д. № 556 по описа на Трето гражданско отделение на ВКС за 2009 г.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: