ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 528
гр. С., 29.10. 2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Ю.
ЧЛЕНОВЕ: С. ДИМИТРОВА
Б. ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Б. Ц. частно гр. дело № 538 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. А. К. срещу решение № 409/09 от 08.04.2010 г. по гр. дело № 336/2010 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, е частта му имаща характера на определение, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на частния жалбоподател срещу решение № 246/13.07.2007 г. по гр. дело № 394/2005 г. на Пернишкия окръжен съд, е частта по исковете за заплащане на обезщетение за ползване на недвижим имот и мораторна лихва. В жалбата се излага оплакване за неправилност на обжалвания акт.
Ответникът по частната жалба Р. К. М. не е подал отговор на същата.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, редовна е и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Частният жалбоподател е подал касационна жалба срещу въззивното решение № 246/13.07.2007 г. по гр. дело № 394/2005 г. на Пернишкия окръжен съд, в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение № 108/17.01.2005 г. по гр. дело № 976/2001 г. на Пернишкия районен съд, с което са уважени предявените от Р. К. М. срещу частния жалбоподател: иск за реивандикацията на недвижим имот, иск за обезщетение за ползването без основание на същия имот – за сумата 1 200 лв. и иск за мораторна лихва – за сумата 29.85 лв. Касационната жалба е подадена на 27.09.2007 г., поради което съгласно § 2, ал. 3, във вр. с § 48 от ПЗР на ГПК, приложимият по отношения на нея процесуален закон е Гражданският процесуален кодекс (ГПК) от 1952 г. (отм.). Съгласно чл. 218а, ал. 1,6. „а“ от ГПК от 1952 г. (отм.), на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения на окръжните съдилища с изключение на решенията по: искове за издръжка, брачни искове, искове за парични вземания по граждански и търговски дела с цена на иска до 5000 лв.; искове по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ и искове по чл. 13, ал. 2 от З.. Тази процесуалноправна норма изключва от касационен контрол въззивните решения на окръжните съдилища, постановени по искове за парични вземания по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв., поради което подадените касационни жалби срещу такива въззивни решения са процесуално недопустими по ГПК от 1952 г. (отм.).
В случая решаващият съд, с обжалваната част от решението му, имаща характера на прекратително определение, прилагайки именно горната процесуалноправна норма на чл. 218а, ал. 1, б. „а“ от ГПК от 1952 г. (отм.) и преходните правила на § 2, ал. 3, във вр. с § 48 от ПЗР на ГПК, е оставил без разглеждане касационната жалба на частния жалбоподател в процесуално недопустимата й част относно паричните искове за обезщетение в размер 1200 лв. и за мораторна лихва в размер 29.85 лв.
По горните съображения обжалваният с частната жалба съдебен акт, като валиден, процесуално допустим и правилен, следва да бъде потвърден.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гр. отд.,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 409/09 от 08.04.2010 г. по гр. дело № 336/2010 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, в частта му имаща характера на определение, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на Т. А. К. срещу решение № 246/13.07.2007 г. по гр. дело № 394/2005 г. на Пернишкия окръжен съд, в частта по исковете за заплащане на обезщетение за ползване на недвижим имот и мораторна лихва.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: