ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 32
С., 26.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Ю.
ЧЛЕНОВЕ: С. ДИМИТРОВА
М. ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдията С. Д.
гр.дело № 2829/2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК, във вр. с чл. 192, ал. 4 ГПК/отм./.
Образувано е по частна жалба вх. № 2737/09.04.2008 г. на адв. М. В. от АК-С., в качеството й на пълномощник на О. К. Ж., А. Н. Т. и А. Н. Б. – Р. срещу определение на Софийски апелативен съд от 24.03.2008 г., постановено по гр.д. № 2079/2006 г. по описа на съда, с което е оставена без уважение молбата на адв. В., за изменение на постановеното по делото решение № 291 от 04.03.2008 г., в частта му за разноските, на основание чл. 192, ал. 4 ГПК/отм./. Правят се оплаквания за незаконосъобразност и се иска отмяна на обжалваното определение и искане да се уважи молбата по чл. 192, ал. 4 ГПК/отм./.
В писмен отговор по чл. 276, an. 1 ГПК адв. Д. А. от АК-С. и адв. Ц. Ч. от АК-С., като пълномощници на ответниците по жалбата [фирма] [населено място] и [фирма], [населено място] оспорват частната жалба и молят същата като неоснователна, да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната жалба и провери обжалваното определение с оглед изискванията на чл. 274 и сл. от ГПК.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С определение от 24.03.2008 г., по гр.д. № 2079/2006 г. Софийски апелативен съд е оставил без уважение молбата на адв. В. за изменение на постановеното съдебно решение в частта му за разноските, на основание чл. 192, ал. 4 ГПК/отм./. В определението си съдът е приел, че с решение от 04.03.2008 г. по гр.д. № 2079/2006 г. жалбоподателите О. Ж., А. Б. и А. Т. са осъдени да заплатят на въззиваемия [фирма], сумата от 6 000 лв. разноски по делото за въззивната инстанция. При определяне на този размер съдът се е съобразил с представения по делото договор № 385/18.09.2007 г. между въззиваемото търговско дружество и Адвокатско дружество Д., А. и съдружници, съгласно който договор в т.2.1 е уговорено възнаграждение в размер на 6 000 лв., платимо в брой или по банков път, съгласно т. 2.3, като в т. 1.2 е предвидено, че договорът влиза в сила при условие, че в деня на подписването му договореното възнаграждение е заплатено от клиента. Съдът е приел, че след като адвокатската защита е била осъществена, то условието по т. 1.2 от договора е изпълнено – договореното възнаграждение е било изплатено, поради което е оставил молбата по чл. 192, ал. 4 ГПК/отм./ за изменение на въззивното решение в частта му за разноските, без уважение.
Обжалваното определение на Софийски апелативен съд е законосъобразно.
По гр.д. № 2079/2006 г. на Софийски апелативен съд е представен договор за правна помощ № 385/18.09.2007 г. между [фирма] [населено място] и Адвокатско дружество Д., А. и съдружници, [населено място], съгласно който договор в т.2.1 е уговорено възнаграждение за правно съдействие и защита, в т.ч. и представителство в размер на 6 000 лв., платимо в брой или по банков път, съгласно т. 2.3, като в т. 1.2 е предвидено, че договорът влиза в сила при условие, че в деня на подписването му договореното възнаграждение е заплатено от клиента. Правилно в определението си въззивният съд е приел, че след като защитата по делото е осъществена, то условието в т. 1.2 от договора е било изпълнено – уговореното възнаграждение е било изплатено от клиента. Правилен е изводът на съда, че при така уговорените условия в договора за правна помощ между въззиваемия и адвокатското дружество не е необходимо представянето на банков документ или фактура, които да удостоверят изплащането на уговореното възнаграждение, но въпреки това пред настоящата инстанция такива са представени с отговора по чл. 276, ал. 1 ГПК, като фактурата е с дата 18.09.2007 г., а банковият документ от „Р. банк“ за транзакцията е от 20.09.2007 г. а съдебното решение на САС, с което са присъдени процесиите разноски при условията на чл. 64, ал. 2 ГПК/отм./ и в която част то е обжалвано, е постановено на 04.03.2008 г., т.е. договореното адвокатско възнаграждение по делото е било изплатено преди приключване на устните състезания във втората инстанция.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като постановено в съответствие със закона следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение на Софийски апелативен съд от 24.03.2008 г., постановено по гр.д. № 2079/2006 г. по описа на съда, с което е оставена без уважение молбата на адв. В., като пълномощник на О. К. Ж., А. Н. Т. и А. Н. Б. -Р., за изменение на постановеното по делото решение № 291 от 04.03.2008 г., в частта му за разноските, на основание чл. 192, ал. 4 ГПК/отм./.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: