2
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 447
[населено място], 17.09. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети септември, през две хиляди и единадесета година, в състав:
Председател: К. Ю.
Членове: Л. Б.
С. Д.
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 491 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение на Варненския апелативен съд № 409/07.07.2011 г. по ч.гр.д. № 369/2011 г., с което е потвърдено определение от 04.05.2011 г. по ч.гр.д. № 112/2009 г. на Добричкия окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на Т. В. О. от [населено място] и други съответници за отмяна на допуснатото с определение № 56 от 13.02.2009 г. обезпечение на бъдещ иск на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, [населено място].
Недоволен от определението на ВАпС е жалбоподателят Т. В. О. от [населено място], който го обжалва в срок като счита, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са обусловили изхода на спора и които са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставените правни въпроси в изложението са – какъв е редът за защита на засегнатите лица в случай на допуснато обезпечение по ЗОИППД, когато административният орган бездейства и не упражнява правомощията си по чл. 24 от закона, както и допустимо ли е в производство по чл. 402 ГПК съдът да разгледа искането в открито заседание като изслуша експертиза. Частният касатор моли, след като бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение, с което е отхвърлена молбата за отмяна на допуснатото обезпечение на бъдещ иск на К., същото да бъде отменено като незаконосъобразно и молбата да бъде уважена.
Ответникът по жалбата Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, чрез пълномощника си юриск. П. О., в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК, я оспорва и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
След преценка на доводите на страните и обстоятелствата по делото, съдът намира следното :
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че в случая не са налице основанията за отмяна на обезпечението по чл. 402, ал. 2 ГПК – да не съществува причината, поради която е допуснато обезпечението или да са налице условията по чл. 398, ал. 2 ГПК, както и наличие на специалната хипотеза по смисъла на чл. 24, ал. 1 ЗОПДИППД.
Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 2, вр. с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие и в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Посочените по-горе въпроси са правнорелевантни, но въпреки това касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Относно допустимостта на периодичен съдебен контрол за законността на наложените обезпечителни мерки, свързан със защитата на засегнатите лица в случай на допуснато обезпечение по ЗОИППД, когато административният орган бездейства и не упражнява правомощията си по чл. 24 от закона, има трайно установена съдебна практика, според която такъв контрол е допустим. Тя е съобразена от въззивния съд, който е приел за допустима молбата за отмяна на обезпечението и я е разгледал по същество като е приел, че не са налице условията на чл. 402, ал. 2 ГПК, както и специалната хипотеза на чл. 24, ал. 1 ЗОПДИППД, за да бъде отменено обезпечението на бъдещият иск по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД. Що се отнася до втория въпрос за възможността производството да се развие в открито съдебно заседание с изслушване на експертиза, същият не е обусловил изхода на делото, а и тази възможност е от компетентността на съответния решаващ съд. Освен това жалбоподателят не е посочил такива промени на обществените условия и законодателство, чието естество да изисква търсенето и намирането на нови правни разрешения и да поражда необходимостта от осъвременително тълкуване и създаване на нова съдебна практика, така както изисква чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Изложеното дава основание да се приеме, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на определение на Варненския апелативен съд № 409/07.07.2011 г. по ч.гр.д. № 369/2011 г. по частна касационна жалба с вх. № 3767 от 26.07.2011 г. на Т. В. О. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :