4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
С., 20.07.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на тридесети юни, две хиляди и десета година в състав:
Председател: К. Ю.
Членове: Л. Б.
С. Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.70 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. прокуратура, гр. С. срещу въззивно решение № 1130 от 23.07.2009 год. по гр.д. № 1564/2008 год. на Софийски апелативен съд в частта, с която Прокуратура на Р България е осъдена да заплати на И. С. И. обезщетение за претърпяни неимуществени вреди допълнително и сумата 4000 лв., представляваща разликата над 1000 лв. и до 5000 лв., на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ.
Постъпила е касационна жалба и от И. С. И., чрез процесуалният му представител-адв. А. А. срещу въззивното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от него срещу Прокуратура на Р България иск за заплащане на обезщетение за претърпяни неимуществени вреди за разликата над 5000 лв. и до 6000 лв.
В изложение по допускане на касационно обжалване жалбоподателите поддържат, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос свързан с размера на обезщетението и критерия за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, който е от значение за правилното решаване на делото. В двете изложения се поддържа, че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
И. С. И. в писмения отговор на касационната жалба на А. прокуратура гр. С. изразява становище, че не е налице основания за допускане на касационно обжалване. Писмен отговор на касационната жалба на И. С. И. не е постъпил от Прокуратура на Република България.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба на И. С. И. е срещу решение на въззивен съд в частта, с която е отхвърлен иска неимуществени вреди, за разликата над 5000 лв. и до 6000 лв., намира същата за процесуално недопустима, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. В настоящия случай обжалваемият интерес е 1000 лв., т.е. под определения в закона размер за допустимост на касационното обжалване. Касационната жалба в тази част е процесуално недопустима, подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт на въззивна инстанция по спор за парично вземане, с обжалваем интерес до 1000 лв., поради което следва да бъде оставена без разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба на А. прокуратура, гр. С. е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
В изложение за допускане на касационно обжалване А. прокуратура, гр. С. поставя въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от И. И., по отношение на който е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.212, ал.4, вр. ал.1 НК, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда. Поддържа се, че поставеният въпрос е относим към задължението на съда да приложи максимално точно принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД и че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата. Представени са съдебни решения по приложението на чл.2, ал.1,т.2 ЗОДОВ във вр. с чл.52 ЗЗД.
Поставеният материалноправен въпрос по приложението на чл.52 ЗЗД относим към определения размер на обезщетението за претърпени от И. неимуществени вреди не е разрешен в противоречие с представената съдебна практика. Въпросът за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконно обвинение, което в случая е завършило в оправдателна присъда е въпрос на конкретна фактическа обстановка за всеки отделен случай. В конкретния случай при определя размера на обезщетението за претърпяните от И. морални вреди въззивният съд е съобразил, че е бил обвинен в извършване на тежко умишлено престъпление от общ характер, че за част от периода- 21.11.1996 г. до 10.06.1997 г. по отношение на него е била взета мярка за неотклонение “задържане под стража”, че от привличането му като обвиняем на 31.08.1996 г. до оправдаването му с влязла в сила присъда на 7.12.2000 г. са изминали четири години, че оправдателната присъда характеризира обвинението и задържането като незаконни, че за преживяните от него негативни емоционални страдания и силен стрес сумата 5000 лв. съставлява справедлив паричен еквивалент по см. на чл.52 ЗЗД за обезщетяване на претендираните вреди. Въведеният с разпоредбата на чл.52 ЗЗД критерий за справедливост означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице, с оглед конкретните факти и обстоятелства по конкретното дело. Не може да се посочи единен критерий валиден по отношение на всички пострадали, след като моралните страдания на всеки пострадал са индивидуални. В този смисъл не е налице противоречива практика на съдилищата по въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД и определените размери на обезщетенията по представените с изложението съдебни решения не могат да бъдат критерий за определяне на обезщетението по настоящото дело. Преценката на въззивния съд, че сумата от 5 000 лв. справедливо ще обезщети претърпените от И. морални вреди от незаконното обвинение, е с оглед конкретната фактическа обстановка по настоящото дело, а обосноваността на изводите му относно присъдения размер не е основание за допускане на касационното обжалване, тъй като необосноваността е основание за касиране поради неправилност на решението по чл.281 ГПК.
По изложените съображения, съдът в настоящия състав намира, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от Прокуратура на Република България част .
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1130 от 23.07.2009 год. по гр.д. № 1564/2008 год. на Софийски апелативен съд, по подадената от А. прокуратура, гр. С. касационна жалба.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на И. С. И. срещу въззивно решение № 1130 от 23.07.2009 г. по гр.д. № 1564/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението в частта, с която не се допуска касационно обжалване по касационната жалба на А. прокуратура гр. С. е окончателно, а в частта с която е оставена без разглеждане касационната жалба на И. С. И. подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС, в едноседмичен срок от получаването му.
Препис от определението да се връчи на И. С. И..
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :