3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 194
гр. София, 31.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми март през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: К. Ю.
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 1534/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 554/16.01.2015 г. на Е. Й. Г., П. Й. Н., Х. А. Х., Д. А. П., Ж. Т. А., Д. А. С., И. А. П., Д. А. С., И. А. П., Д. С. А., Ф. Х. Т., И. Х. Г. и К. Х. Д., представлявани от адв. З. С. от АК – В., срещу определение № 710/29.12.2014 г. по ч.гр.д. № 5883/2014 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане частната им касационна жалба срещу въззивно решение № 936/18.06.2014 г., постановено по гр.д. № 959/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд в частта му, имаща характер на определение, с която е потвърдено определение № 4835/27.03.2014 г. по гр.д. № 37/2012 г. на Варненски районен съд.
Частните жалбоподатели молят да се отмени обжалваното определение по съображения, изложени в частната жалба.
Ответниците по частната жалба Й. И. Т. и С. Г. Т., чрез пълномощника си адв. Н. П. он АК-В., в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК са изразили становище по частната жалба, като я оспорват като неоснователна и претендират разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната жалба и провери определението, чиято отмяна се иска и намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
За да постанови обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение е приел, че съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без разглеждане частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Изложени са съображения, че обжалваното въззивно решение в частта му с характеристика на определение, с което въззивният съд е разгледал по същество частната жалба срещу определение на първата инстанция по искане за допълване на определение за прекратяване на производството с произнасяне по претенцията по чл. 78, ал. 4 ГПК и тъй като въззивният съд не е оставил без разглеждане частната жалба, следователно частната касационна жалба не попада в обхвата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Прието е, че с въззивното решение, имащо характер на определение, е разрешен по същество въпросът, имат ли жалбоподателите право на разноски при прекратяване на производството по един от първоначално предявените кумулативно обективно съединени искове – отрицателният установителен в защита на собствеността и този въпрос е въпрос „по същество”, но е част от исковото производство и не рефлектира (по същество или по допустимост) на друго производство в ГПК, поради което частната касационна жалба не попада и в обхвата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК и е с недопустим предмет.
Определението е неправилно.
В случая с обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение неправилно е оставил без разглеждане частната жалба срещу обжалваното въззивно решение в частта му, имаща характер на определение, с което въззивният съд е извършил проверка на първоинстанционно определение, с което е оставено без уважение искане за допълване на съдебния акт в частта му за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, като е приел, че същата е с недопустим предмет, тъй като не попада в обхвата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
В. определения, с които се дава разрешение по съществото на отговорността за разноски, подлежат на касационно обжалване, по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. С тях се дава разрешение по същество на друго производство, свързано и съпътстващо исковото, поради което касационното обжалване е допустимо, като неговото допускане е обусловено от предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. В този смисъл са актуални дадените разяснения в т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, които не са загубили актуалност при действието на новия ГПК, съгласно който редът на обжалване на претенциите за разноски е изрично уреден в чл. 248, ал. 1 ГПК и е приравнен на този на обжалване на решението. По своята същност тези определения се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство, следователно не са изключени от касационния контрол и частната касационна жалба срещу въззивното решение, имащо характер на определение, с което е потвърдено първоинстанционно определение, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, е допустима и следва да бъде разгледана по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. В тази насока е и задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК – определение № 817 от 06.11.2014 г. на ВКС по ч.гр.д. № 6385/2014 г., ІV г.о., определение № 244 от 16.04.2013 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2572/2013 г., ІV г.о. и др.
По изложените съображения, частната жалба като основателна следва да бъде уважена, обжалваното определение като неправилно, следва да бъде отменено, а делото – върнато на състава на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение за произнасяне по допустимостта на подадената частна жалба вх. № 19667/07.07.2014 г.
При този изход на делото, на ответниците по частната жалба не следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
Отменя определение № 710 от 29.12.2014 г., постановено по ч.гр. д. № 5883/2014 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане частната касационната жалба на Е. Й. Г., П. Й. Н., Х. А. Х., Д. А. П., Ж. Т. А., Д. А. С., И. А. П., Д. А. С., И. А. П., Д. С. А., Ф. Х. Т., И. Х. Г. и К. Х. Д. против въззивно решение № 936 от 18.06.2014 г., постановено по гр. д. № 959/2014 г. по описа на Окръжен съд – Варна в частта му с характер на определение, с която е потвърдено определение № 4835/27.03.2014 г. по гр. д. № 37/2012 г. на Варненски районен съд, постановено в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Връща делото на състава на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение за произнасяне по допустимостта на подадената частна жалба вх. № 19667/07.07.2014 г. на Е. Й. Г., П. Й. Н., Х. А. Х., Д. А. П., Ж. Т. А., Д. А. С., И. А. П., Д. А. С., И. А. П., Д. С. А., Ф. Х. Т., И. Х. Г. и К. Х. Д. против въззивно решение № 936 от 18.06.2014 г., постановено по гр. д. № 959/2014 г. по описа на Окръжен съд – Варна в частта му, имаща характер на определение, с която е потвърдено определение № 4835/27.03.2014 г. по гр. д. № 37/2012 г. на Варненски районен съд, постановено в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: