3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
гр.София, 21.01.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на седемнадесети януари, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: К. Ю.
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 705 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Н. С. от[населено място], подадена от пълномощника- адв. В. Т. срещу въззивно решение № 74 от 11.02.2010 г. по гр.д.№ 48/2010 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 137 от 26.10.2009 г. по гр. д. № 5202/2008г. на Русенския районен съд, с което е осъден на основание чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД да заплати на [фирма],[населено място] сумата 2516.43 лв., представляваща авансово получена сума при командироване в чужбина през периода 23.07.2008 г. до 1.12.2008 г., при изпълнение на задължения по трудово правоотношение.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправния въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалваното решение и който е от значение за точното прилагане на закона относно това водач на автомобил, извършващ превоз на товари зад граница, попада ли в кръга на лицата, част от персонала, съгласно легалното определение, дефинирано в § 1, т. 3 от ДР на Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина с оглед приложението на чл.31, ал.1 от същата препращащ към Приложение № 3 или не е част от персонала и намира приложение чл.15 от наредбата препращащ към Приложение № 2.
Ответникът Е. Б. М., действащ като едноличен търговец с фирма “Е. М.”,[населено място] не е подал писмен отговор на касационната жалба.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, намира същата за допустима.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е бил уважен предявеният от [фирма],[населено място] срещу жалбоподателя иск за заплащане на сумата 2 516.43 лв. въззивният съд е приел, че между страните по делото е налице валидно трудово правоотношение, по силата на което жалбоподателят изпълнявал длъжността “шофьор на товарен автомобил”. От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно – икономическа експертиза е установено, че за периода 23.07.2008 г. до 1.12.2008 г. е бил командирован в чужбина, получил е авансово суми в общ размер на 10 515.43 лв., от които отчел като разходи сумата 3 351.94 лв., получил следващите му се командировъчни пари в размер на 4 647.06 лв., а разликата от 2516.43 лв. не отчел. Тази сума, предоставена на жалбоподателя авансово е приел, че е платена на неосъществено основание и подлежи на връщане по чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. Изложил е съображения, че не е установено освен договореното възнаграждение работодателят да му дължи по 0.10 евро на пропътуван километър, каквито са били твърденията на жалбоподателя. По отношение възражението, че относно размера на командировъчните пари следва да намери приложение чл.15 от Наредба за командировките и специализациите в чужбина, а не чл.31 от същата е приел, че е несвоевременно направено /в хода на устните състезания във въззивната инстанция/ и е преклудирано.
По поставения в изложението материалноправен въпрос, за който се твърди че е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, а именно водач на автомобил, извършващ превоз на товари зад граница, попада ли в кръга на лицата, част от персонала, съгласно легалното определение, дефинирано в § 1, т. 3 от ДР на Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина с оглед приложението на чл.31, ал.1 от същата препращащ към Приложение № 3 или не е част от персонала и за размера на командировъчните пари следва да намери приложение чл.15 от наредбата, препращащ към Приложение № 2 от същата не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. За да е налице соченото основание поставеният правен въпрос трябва да е от значение за изхода по делото. От значение за изхода по конкретното дело е този въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В настоящия случай поставеният от жалбоподателя правен въпрос не е обусловил извода на съда за основателност на иска. Искът по чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД е уважен, защото съдът е приел, че основанието на което жалбоподателя е получил сумата не се е осъществило. Авансово получените суми след извършения отчет и заплатените командировъчни пари са в повече със сумата 2 516.43 лв. Спор за начина на изчисляване размера на дължимите от работодателя командировъчни пари при условията и в размерите чл.31 от Наредбата по делото не е имало, а относно това дължи ли работодателя допълнително по 0.10 евро на пропътуван километър, т.е. поставеният въпрос не е разглеждан от въззивния съд. Възражението на жалбоподателя, че командировъчните пари следва да се изчислят при условията и в размерите по чл.15 от наредбата, а не по чл.31 не е разглеждано, като преклудирано и в този смисъл не е обусловило решаващите изводи на съда.
От изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О п р е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО обжалване на въззивно решение № 74 от 11.02.2010 г. по гр.д.№ 48/2010 г. на Русенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: