О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 362
С., 20.07 2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІI г.о. в закрито заседание на петнадесети юли, две хиляди и десета година в състав:
Председател: К. Юстиниянова
Членове: Л. Б.
С. Д.а
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Б. ч.гр.д. № 351 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК във вр. чл. 114 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. Д. от гр. Д. срещу определение № 330 от 12.05.2010 г. по ч. гр. д. № 354/2010 г. на Д.кия окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Д.кия районен съд определение от 9.02.2010 г. по гр.д. № 5076/2009 г., с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.
Ответникът Национална агенция “Пътна инфраструктура”- Управление “П. такси и разрешителни”, гр. С. не е подал писмен отговор на жалбата.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал. 1 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. констатира следното:
Производството пред Д.кия районен съд е образувано по подадена от М. Д. Д. срещу Национална агенция “Пътна инфраструктура”- Управление “П. такси и разрешителни”, гр. С. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ. В преклузивният срок по чл.119, ал.3 ГПК ответното управление е възразило, че делото не е подсъдно на този съд. С определение от 9.02.2010 г. Д.кият районен съд е приел, че не са налице условията на чл.114 ГПК, тъй като мястото, където ищецът обичайно е полагал своя труд – Г. К., общ. Г. Т., обл. Д. не е в съдебния му район, прекратил е производството пред себе си и изпратил делото на компетентния съд- Софийски районен съд, където е седалището на дружеството.
С обжалваното определение Д.кият окръжен съд е потвърдил първоинстанционното определение, по съображения, че ищецът не е подал исковата молба пред районния съд по мястото, където обичайно е полагал своя труд по чл.114 ГПК – Районен съд, гр. Г. Т., нито пред съда по седалището на ответника- Софийски районен съд, а пред трети съд по постоянния му адрес- Д.ки районен съд. Приел е, че мястото, където ищецът обичайно е полагал труд не съвпада със съдебния район на Д.кия районен съд и това е обусловило извода му за неподсъдност на делото на този районен съд.
Жалбоподателят обосновава допустимостта на касационното обжалване на атакуваното определение с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно относно местната подсъдност на възникналия трудовоправен спор в хипотезата, когато работникът полага своя труд в едно населено място, а работодателят има седалище в друго населено място и за задължението на съда да следи служебно за местната подсъдност. Относно правото на възражение на ответника за местна подсъдност при положение, че ищецът не е направил предоставения му от закона избор на местна подсъдност, има практика на ВКС, която не се нуждае от променяне, и не може да се приеме, че разглеждането на частната жалба би било от значение за точното прилагане на закона, както и на развитие на правото. При положение, че ищецът не е направил предоставения му от закона – чл. 105 и чл. 114 от ГПК – избор, да предяви иска по трудово дело по седалището на ответника /обща местна подсъдност/ или по мястото, където той обичайно полага своя труд, на ответника не може да бъде отречено правото на възражение за местна подсъдност. Законът е предоставил на ищеца правото да определи пред кой съд да предяви иска по трудово дело – дали пред съда по седалището на ответника или пред съда по мястото, където обичайно полага своя труд. За местната подсъдност съдът не следи служебно, а по отвод на ответника. В случая ответникът е възразил в срока по чл.119, ал.3 ГПК и с оглед данните по делото, че мястото на обичайното полагане на труд от ищеца е извън територията на сезирания с иска Д.ки районен съд, то на ответника не може да бъде отречено правото на отвод за местна подсъдност на иска, пред сезирания от ищеца съд по постоянния му адрес.
Предвид на това, не може да се приеме, че решаването на поставения въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, и не може да обоснове допустимост на касационното обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 330 от 12.05.2010 г. по ч. гр. д. № 354/2010 г. на Д.кия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: