О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
С., 13.07. 2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІI г.о. в закрито заседание на тридесети юни, две хиляди и десета година в състав:
Председател: К. Юстиниянова
Членове: Л. Б.
С. Д.а
като изслуша докладваното от съдията Б. ч.гр.д. № 250 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на З. Т. Г. и Г. Т. Г. и двамата от гр.Варна, подадена от пълномощника им- адв. Т. С. срещу определение № 88 от 7.01.2010 г. по ч.гр.д. № 2550/2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 17224 от 12.11.2009 г. по гр.д. № 3092/2009 г. на Варненския районен съд, с което е прекратено производството по делото, поради процесуална недопустимост на иска.
Ответниците А. Д. А. и Ж. С. А. не са подали писмен отговор на частната касационна жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал. 1 ГПК и е допустима.
При проверка допустимостта на касационно обжалване, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. констатира следното:
Производството по гр.д. № 3092/2009 г. на Варненския районен съд е образувано по предявеният от частните жалбоподатели-ищци иск с правно основание чл.124, ал.4 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че удостоверение № 430/30.06.1978 г. е неистински документ. В. районен съд е прекратил производството по предявения иск, по съображения, че е недопустим, поради липса на правен интерес за ищците, който да бъде защитен чрез този иск. Изложил е съображения, че в конкретния случай с установителния иск по чл.124, ал.4 ГПК ищците не биха постигнали търсената защита, тъй като процесния документ, чиято неистинност се иска да бъде установена е бил представен по гр.д. № 5488/2006 г. по описа на В., решението по което е влязло в сила. С постановяване на позитивно решение по чл.124, ал.4 ГПК не може да се претендира отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл.303, ал.1, т.2 ГПК.
С обжалваното определение В. окръжен съд е потвърдил определението на районния съд, като е възприел мотивите за недопустимост на иска.
Обжалваното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.3, т.1 ГПК и допустимостта на касационното обжалване е обусловена от въведените от частният жалбоподател основания по чл.280, ал.1 ГПК.
Жалбоподателят обосновава допустимостта на касационното обжалване на атакуваното определение с твърдението, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото.
Поставеният правен въпрос за наличието на абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на установителен иск, каквато се явява правния интерес е от значение за изхода на делото. Не е налице обаче соченото от касатора касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, тъй като същият не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, нито е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Иск за установяване по реда на чл. 124, ал.4 ГПК аналогичен на чл.97, ал.3 ГПК /отм./ неистинността на подправен документ е допустим само докато е още висящо производството, в което документът е бил представен. В случая документът е бил представен в производството по гр. д. № 5488/2006 г. на В., приключило с влязло в сила решение по иска с правно основание чл.108 ЗС. Неистинността на документа, на който се основава влязлото в сила решение по иска с правно основание чл.108 ЗС не може да послужи като основание за отмяна на решението по реда на чл.303, ал.1, т.2 ГПК, тъй като такова основание би било налице само когато е установена неистинността на документа свързан с решаване на делото с влязла в сила присъда или решение по чл.124, ал.5 ГПК. Посоченото в първата хипотеза на чл.303, ал.1, т.2 ГПК основание е аналогично на едно от основанията посочени в б. “в” на чл.231, ал.1 ГПК /отм./. Това е основанието, което предвижда, че отмяна може да се иска, когато по надлежния съдебен ред е установена неистинността на документа във връзка с решаване на делото, а това е влязла в сила присъда или решение по чл.124, ал.5 ГПК. По въпроса за правния интерес от предявяване на установителен иск по чл.124, ал.4 ГПК, аналогичен на чл.97, ал.3 ГПК /отм./ има трайна съдебна практика, и даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с нея.
Предвид изложените съображения, съдът в настоящия състав намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно определение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 88 от 7.01.2010 г. по ч.гр.д. № 2550/2009 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: