О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 307
София, 06.06.2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и шести май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1062/2017 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение от съдебно заседание на 16.02.2017 г. по в. гр. д. № 3399/2016 г. на Софийски апелативен съд за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязло в сила решение на гр. д. № 8951/2016 г. на Софийски градски съд, 18 състав.
Частният жалбоподател моли за отмяна на въззивното определение като незаконосъобразно с твърдението, че на се налице предпоставките за спиране на производството по предявения от него срещу И. Г. Б. иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС с оглед по-късно предявения от последния иск с правно основание чл. 124 ГПК за установяване, че е собственик и на останалите 25/32 ид. части от процесния недвижим имот. Според частния жалбоподател, въпросът за собствеността върху имота е част от предмета на спора по чл. 31, ал. 2 ЗС, поради което образуваното производство по установителния иск за собственост по чл. 124 ГПК не може да има преюдициална роля по отношение на настоящия съдебен процес.
Ответникът по частната жалба – И. Г. Б. от [населено място] – оспорва същата като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 02.05.2017 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и заявените от страните становища, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови спиране на производството по в. гр. д. № 3399/2016 г., Софийски апелативен съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като въпросът за собствеността на имота, за който [фирма] претендира заплащане на обезщетение за ползване от И. Б., е преюдициален за разрешаването на спора по чл. 31, ал. 2 ЗС. Този извод е направен с оглед представените по делото доказателства (искова молба, две уточнителни молби и определение от закрито заседание от 16.01.2017 г. по гр. д. № 8951/2016 г.), установяващи наличието на висящо производство по предявен установителен иск за собственост върху процесния имот между страните по делото и твърдения на ответника за придобиването на същия по давност преди началото на периода, за който се претендира обезщетение.
Определението е правилно.
Предпоставка за уважаване на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС е съвместното притежание на процесната вещ от страните по делото. Поради това, решаването на този спор включва имплицитно произнасяне и по въпроса дали страните са съсобственици на вещта, респ. какво е тяхното участие в съсобствеността. Доколкото обаче решението по чл. 31, ал. 2 ЗС не формира сила на пресъдено нещо относно собствеността върху вещта, то в хипотезата, когато този въпрос е предмет на отделен иск, производството по същия се явява преюдициално по отношение на производството по чл. 31, ал. 2 ЗС, тъй като с постановеното по него решение въпросът за собствеността върху вещта ще бъде разрешен със сила на пресъдено нещо.
Такъв именно е настоящият случай. С предявения иск по чл. 124 ГПК, по който е образувано гр. д. № 8951/2016 г. на Софийски градски съд, 18 състав, ответникът по иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС е поискал да бъде признато за установено по отношение на ищеца по настоящото дело [фирма] (и на други три търговски дружества), че е собственик на основание придобивна давност на 25/32 ид. части от процесния имот и находящата се в него сграда. С оглед твърдението на ищеца, съдържащо се в молба вх. № 14726/06.02.2017г., че владее имота за себе си още от 90-те години (1996г.-1997г.) и до настоящия момент, т. е. твърди, че придобивната давност е изтекла към датата, от която се претендира присъждане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, следва да се счете, че новообразуваното дело има обуславящ характер за висящото вече дело с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС. Оттук и извода за наличие на предпоставките по чл. 229, т. 4 ГПК за спиране на производството по чл. 31, ал. 2 ЗС до приключване на спора за собствеността върху имота, както правилно е преценил въззивният съд.
Ето защо, постановеното от него определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от съдебно заседание на 16.02.2017 г. по в. гр. д. № 3399/2016 г. на Софийски апелативен съд за спиране на производството по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: