О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
София, 02.04. 2020 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1379/2019 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Декстро Рисърч“ ООД, [населено място] срещу решение № 290 от 04.02.2019 г. по в. т. д. № 4004/2018г. на Софийски апелативен съд. С обжалвания акт е обезсилено постановеното от Софийски градски съд, ГО, I-19 състав решение № 6324 от 07.09.2015 г. по гр. д. № 15280/2013 г., с което предявените от дружеството-касатор срещу Министерство на икономиката искове по чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са уважени съответно: за сумата 92 705.08 лв. – неверифициран разход за платени трудови възнаграждения по договор за безвъзмездна финансова помощ № СИП-02-37/30.09.2011г. по програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика – Стартиращи иновативни предприятия – 2007г.-2013 г.“ и за сумата 28 303.12 лв. – обезщетение за забава върху първата сума в размер на законната лихва за периода от 16.10.2014 г. до 16.10.2017 г., като делото е изпратено по компетентност на Административен съд – София град.
Касаторът поддържа, че въззивното решение e неправилно поради противоречие със закона. Изразява несъгласие с извода на съда, че настоящият спор подлежи на разглеждане по административноправен, а не по гражданскоправен ред. Счита, че в случая не се касае за оспорване на финансова корекция или за отказ от верификация, а за неоснователен отказ от плащане на суми по договор, което обосновава гражданскоправен характер на производството. Според него, дори да се счете, че е налице хипотезата на финансова колекция или отказ от верификация, то спорът отново е подсъден на гражданските съдилища, с оглед разпоредбите на § 10 от ПЗР на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и на европейското законодателство.
Именно с въпроса за приложението на § 10 от ПЗР на ЗУСЕСИФ е аргументирано и допускането на касационното обжалване, като се поддържат всички предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК основания, а също и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. В подкрепа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК са посочени: определение № 236 от 19.03.2019 г. по гр. д. № 3190/2018 г. на ВКС, IV г. о., определения на смесени 5-членни състави на ВКС и ВАС и решения на СЕС.
Ответникът по касация – Министерство на икономиката – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да обезсили първоинстанционното решение, с което частично са уважени предявените от „Декстро Рисърч“ ООД, [населено място] срещу Министерство на икономиката искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на суми по договор за безвъзмездна финансова помощ № СИП-02-37/30.09.2011 г. по програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика – Стартиращи иновативни предприятия – 2007г.-2013 г.“, въззивният съд е приел, че спорът не е подведомствен на гражданските съдилища, а подлежи на разглеждане по административен ред. Този извод е мотивиран с новата законодателна уредба – влезлия в сила на 25.12.2015 г. Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, предвиждащ предоставянето на безвъзмездна финансова помощ със средства на ЕСИФ да се извършва с административен договор и защитата срещу него и срещу изявленията за финансови корекции и установяване на нередности да се осъществява по реда за оспорване на индивидуалните административни актове (чл. 27, ал. 1 и чл. 73, ал. 4 ЗУСЕСИФ), която защита решаващият състав е счел за приложима и към настоящата хипотеза на основание § 10, ал. 3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ, предвид обстоятелството, че исковата молба е подадена на 16.10.2017 г., т. е. преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Поставеният от касатора въпрос отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК – същият е значим за конкретното дело, тъй като обуславя неговия изход. Освен това, по отношение на този въпрос е осъществено и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – цитирана от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК, а също и служебно известна на настоящия състав (определение № 109 от 28.02.2019 г. по ч. т. д. № 116/2019 г. на I т. о., определение № 389 от 14.08.2019 г. по ч. т. д. № 1087/2019 г. на I т. о., определение № 468 от 31.10.2019 г. по ч. гр. д. № 3324/2019 г. на IV г. о. и др.), според която, споровете във връзка с финансови корекции и откази за верификация, при които релевантните факти по възникване на правоотношението (сключване на договора за безвъзмездна финансова помощ и изявление за финансови корекции) са се осъществили до влизане в сила на ЗУСЕСИФ, се разглеждат по общия исков ред, независимо дали производството е образувано преди или след влизане в сила на този закон.
Поради констатираното наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, не следва да бъдат обсъждани останалите заявени от касатора основания за допускане на касационното обжалване.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 290 от 04.02.2019 г. по в. т. д. № 4004/2018г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на „Декстро Рисърч“ ООД, [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 2 420.16 лв., като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ