6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 398
София, 25.06.2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2819/2018г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Й. Г. и И. М. М.-Г., двамата от [населено място], и на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, [населено място] срещу решение № 1631 от 28.06.2018 г. по т. д. № 775/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Касаторите В. Й. Г. и И. М. М.-Г. обжалват въззивното решение в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски окръжен съд решение № 122 от 26.10.2017 г. по т. д. № 16/2017 г. за отхвърляне на предявените искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) срещу Застрахователна компания „Лев Инс“ АД за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 12.09.2014 г. за разликата от 120 000 лв. до пълния претендиран от всеки от тях размер 200 000 лв.
Касаторите-ищци поддържат, че в атакуваната му част решението на Софийски апелативен съд е неправилно на всички основания, предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК. Считат, че определеният от въззивния съд размер на дължимите им обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на техния син, е занижен, тъй като: не са съобразени в пълна степен нивата на застрахователните лимити към датата на процесното пътно-транспортно произшествие; не е съобразена последователната практика на съдилищата при прилагане критерия за справедливост и икономическата конюнктура в страната; не са обсъдени установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с отношенията между тях и сина им, загинал при произшествието. Изразяват несъгласие и с извода за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, евентуално – с определения обем на съпричиняването, като поддържат, че същият е необосновано голям.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касаторите-ищци са поставени въпросите: „1. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационни процеси; 2. При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки и констатираното влошено психично здраве; 3. За да е налице съпричиняване, следва ли да е установен конкретен принос на пострадалия или е достатъчно да има само предположение за поставяне в риск“.
По отношение на така поставените въпроси се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), съответно – решение № 83 от 06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ІІ т. о. и решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ІІ т. о. (за първия въпрос); ППВС № 4/68 г., решение № 149 от 02.05.2011 г. по т. д. № 574/2010 г. на ІІІ г. о. и решение № 121 от 09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ІІ т. о. (за втория въпрос); решение № 99 от 08.10.2013 г. по т. д. № 44/2012 г. на ІІ т. о., решение № 171 от 10.10.2013 г. по т. д. № 629/2012 г. на ІІ т. о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ІІ т. о., решение № 91 от 20.08.2014 г. по т. д. № 66/2013г. на І т. о. и решение № 50 от 27.07.2015 г. по т. д. № 271/2014г. на ІІ т. о. (за третия въпрос).
Касаторът Застрахователна компания „Лев Инс“ АД обжалва въззивното решение в частта, с която предявените искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) са уважени за разликата над сумата 40 000 лв. до 120 000 лв. Твърди, че в посочената част въззивният акт е неправилен, тъй като съдът е подценил приноса на починалия за настъпване на произшествието, изразяващ се в управление на мотоциклет със скорост около 150 км/ч, при разрешена в участъка скорост от 60 км/ч.
Касаторът-ответник моли за допускане на касационното обжалване по въпроса: „Какви следва да бъдат обективните критерии, подлежащи на изследване при определяне на принос на пострадалия по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за настъпване на вредоносния резултат“. Счита, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по него не е налице произнасяне.
Касаторите В. Й. Г. и И. М. М.-Г. не заявяват становище по касационната жалба на ответника.
Касаторът Застрахователна компания „Лев Инс“ АД оспорва касационната жалба на ищците и моли за недопускането й до разглеждане, респ. за оставянето й без уважение, съображения за което е изложил в писмен отговор от 21.09.2018 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено, че на 12.09.2014 г. е настъпило пътно-транспортно произшествие, причинено от застрахован при ответника водач по риска „Гражданска отговорност“, чиято вина е установена с влязла в сила и обвързваща гражданския съд присъда и че в резултат от същото е настъпила смъртта на сина на ищците В. В. Г..
Решаващият състав е споделил извода на първата инстанция, че справедливо обезщетение за търпените неимуществени вреди от всеки от двамата ищци, родители на починалия при произшествието, представлява сумата 160 00 лв. Като обстоятелства, имащи значение при преценката за обема на вредите и дължимото за тях обезщетение, съдът е посочил: близката родствена връзка между ищците и починалия (родители-дете); установените от показанията на разпитаните по делото свидетели отношения на обич, привързаност, емоционална близост, подкрепа и топлота между тях; интензитета на болките и страданията, изразяващи се в това, че ищците са обзети от непреодолима скръб и апатия, затворили са се в себе си, отчуждили са се от близки и приятели и са престанали да общуват с хора; възрастта на починалия – 27 години и възрастта на ищците – 52 и 53 години; конкретните икономически условия в страната и размера на застрахователното покритие към датата на произшествието.
Въззивният съд е споделил и извода за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, поради това, че в нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП същият е управлявал мотоциклет, движейки се със скорост над 100 км/ч при максимално разрешена за участъка скорост 60 км/ч. Съпоставяйки обаче поведението на двамата участници в пътно-транспортното произшествие, решаващият състав е преценил, че приносът на пострадалия е значително по-малък – 25 %, а не 50%, както е приела първата инстанция. С оглед на това, след частична отмяна на обжалваното решение, претенциите на двамата ищци са уважени допълнително за по 40 000 лв., или присъденото на всеки от тях обезщетение възлиза на 120 000 лв.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато поради отсъствие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Първите два от поставените от касаторите В. Й. Г. и И. М. М.-Г. въпроси, свързани с приетия от съда за справедлив размер на дължимото им обезщетение за неимуществени вреди, са относими към правилността на обжалваното решение. Освен това, не може да се счете, че по отношение на тях е осъществено и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Напротив, видно от мотивите на обжалвания акт, при преценката за обема на вредите решаващият състав изцяло се е съобразил със задължителната съдебна практика (ППВС № 4/68 г. и практиката по чл. 290 ГПК), като е взел предвид и подробно е обсъдил всички специфични за случая обстоятелства. При определяне размера на дължимото обезщетение са отчетени също лимитите на застрахователно покритие и икономическите условия в страната към датата на пътно-транспортното произшествие. Несъгласието на касаторите с тази преценка, обективирано в посочените два въпроса, представлява по своето естество оплакване за необоснованост на обжалвания акт, т. е. основание за касация, но не и за допускането й.
По същите съображения не може да бъде определен като обуславящ за изхода на конкретното дело (по смисъла на разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) и въпросът, свързан с приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. По своята същност въпросът представлява оплакване срещу извода на въззивната инстанция за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия при произшествието. Следва да се отбележи и обстоятелството, че въпросът съдържа твърдението на самите касатори, че изводът за съпричиняване е изграден „само на предположение за поставяне в риск“, което е в явно противоречие с мотивите на обжалвания акт. В същия ясно и недвусмислено е посочено в какво се изразява приносът на пострадалото лице, както и че е налице причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Що се отнася до обосноваността на тези изводи, това е въпрос, който е относим към правилността на решението и поради това не може да бъде основание за допускане на касационното обжалване.
Касационният контрол не следва да бъде допуснат и по въпроса, формулиран от касатора Застрахователна компания „Лев Инс“ АД.
Освен, че е поставен теоретично, без да е отнесен към процесния случай, отговорът на въпроса за обема на съпричиняването винаги е обусловен от конкретните факти по делото. Поради това произнасянето по него не би могло да бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, каквото е заявеното от касатора-ответник основание за допускане на касационното обжалване. Отделно от това, посоченото основание не е налице, тъй като по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД вече е формирана многобройна съдебна практика, която в случая е съобразена от въззивния съд.
Поради изложените съображения, настоящият състав намира, че и двете касационни жалби не следва да бъдат допуснати до разглеждане.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1631 от 28.06.2018 г. по т. д. № 775/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: