5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 649
София, 16.11.2018 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1313/2018 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. П. М. от [населено място] срещу решение № 181 от 18.01.2018 г. по т. д. № 3982/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски окръжен съд решение № 55 от 09.05.2017г. по т. д. № 129/2015 г. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от касаторката срещу В. К. Р. от [населено място], община Ботевград иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземане в размер на сумата 39 000 лева, произтичащо от запис на заповед от 25.03.2009 г., за което е издадена заповед за изпълнение № 2028 от 24.07.2014 г. по ч. гр. д. № 793/2014 г. на Ботевградски районен съд.
В касационната жалба се поддържа неправилност на атакуваното решение на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Изложени са подробни съображения за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при обсъждането на приетите в първата инстанция две заключения на почерковата експертиза, изразяващи се в липсата на мотиви защо е възприето първото, а не второто заключение и на база на него е направен извод, че процесният запис на заповед не е подписан от ответницата. Според касаторката, процесуално нарушение представлява и неаргументираният отказ на съда да приложи последиците на чл. 161 ГПК по отношение на ответницата В. Р. за неизпълнение на указанието на съда да представи сравнителен материал за допуснатата повторна почеркова експертиза в присъствието на двете страни и на вещото лице.
Като обуславящи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „ 1. При противоречиви заключения на вещи лица, когато съдът кредитира едно от тях и отхвърли друго, е длъжен да мотивира преценката си като посочи причините, поради които не възприема това заключение; 2. След като съдът изрично предупреди страна в производството, че при неизпълнение на дадени указания ще приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК и въпреки неизпълнението на указанията от същата страна съдът не приложи чл. 161 ГПК спрямо нея, то той е длъжен да мотивира преценката си като посочи причините, поради които не прилага тези последици”.
По отношение на така поставените въпроси се поддържа, че са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС, с актовете на Конституционния съд и на Съда на Европейския съюз и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като практика, подкрепяща основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, относима към първия въпрос, са представени: решение № 58 от 13.02.2012 г. по гр. д. № 408/2010 г. на ВКС, І г. о., решение № 107 от 27.07.2015 г. по т. д. № 4680/2013 г. на І т. о. и решение № 60 от 25.03.2013 г. по т. д. № 475/2012 г. на ІІ т. о.
Ответницата по касация – В. К. Р. от [населено място] – изразява становище за недопускане на касационното обжалване по съображения, изложени в писмен отговор от 02.05.2018г. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е споделил извода в него за недължимост на сумата по процесния запис на заповед от 25.03.2009 г., за която е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, т. 9 ГПК, поради липса на един от задължителните реквизити на ценната книга – подпис на лицето, посочено като нейн издател. Този извод е направен с оглед двете заключения на изслушаната по делото почеркова експертиза – първоначално, според което подписите на „издател” и „платец” в оспорения документ не са положени от ответницата В. Р., и повторно, според което тези подписи вероятно не са положени от същото лице. Решаващият състав е посочил, че кредитира и двете заключения като обективни и компетентни, независимо от обстоятелството, че при изготвянето на повторната експертиза вещото лице е използвало експериментални образци от подписа на ответницата, дадени не по указания от съда начин (т. е. в присъствието на двете страни), като е обосновал становището си с факта на големия брой документи, послужили за сравнителен материал, предоставени му както от ответницата, така и от самата ищца, в т. ч. и свободни образци от подписа на ответницата Р., положени в нотариално заверено пълномощно и в договор за покупко-продажба на недвижим имот от 26.03.2003 г. Освен това, е преценил, че изводът в двете заключения се подкрепя и от разясненията на вещото лице в откритото съдебно заседание от 09.06.2016 г., според което няма индиция подписите върху документите, използвани като сравнителен материал, да са изпълнени от различни лица, за разлика от тези върху процесния запис на заповед.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставените от касаторката въпроси не са обуславящи за изхода на делото.
По отношение на първия въпрос този извод произтича от факта, че въпросът не кореспондира с данните по делото. В случая не са касае за „противоречиви заключения”, а точно обратното – както първоначалното, така и повторното заключение на експертизата е в насока, че подписът на издател и на платец върху процесния запис на заповед не са изпълнени от ответницата Р.. Единствената разлика между двете заключения се свежда до това, че изводът в повторното е за „вероятност” подписите да не са положени от лицето, посочено като издател на ценната книга. Освен това, както изрично е посочено в мотивите на обжалвания акт, решаващият състав е възприел и двете заключения, а не само първото от тях, както неправилно счита касаторката. Следователно, доколкото не е налице нито твърдяното във въпроса „противоречие” между заключенията на почерковата експертиза, нито възприемане само на едното от тях, същият не е релевантен за изхода на делото съгласно указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо, не подлежат на обсъждане и допълнителните предпоставки на заявените за него основания по чл. 280 ГПК и по-конкретно – основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Отделно от това, такова противоречие не се констатира, тъй като представената съдебна практика касае хипотези, различни от настоящата.
Несъответстващ на мотивите на въззивното решение е и вторият поставен въпрос. Невярно е съдържащото се в него твърдение за немотивираност на отказа на съда да приложи последиците на чл. 161 ГПК. Обосновавайки становището си защо следва да бъде възприето заключението и на повторната почеркова експертиза, решаващият състав всъщност е аргументирал и отказа си да приложи последиците на чл. 161 ГПК поради непредставянето на сравнителния материал от ответницата в присъствието на двете страни и на вещото лице, като е приел, че използваните от експерта документи, съдържащи подпис на ответницата, някои от които представени от самата ищца, са достатъчни, за да бъде направен извод за неавтентичност на процесния запис на заповед. Що се отнася до обосноваността на този извод, това е въпрос, който не може да послужи като основание за допускането на касационния контрол, тъй като е относим към правилността на акта.
По посочените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
При този изход на делото, на основание чл. 38 ЗА, касаторката следва да заплати на пълномощника на ответницата по касация адвокат К. Б. адвокатско възнаграждение в размер на 1 275 лв., изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 181 от 18.01.2018 г. по т. д. № 3982/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА А. П. М. от [населено място], ул. „Захари Стоянов“ № 45, да заплати на адвокат К. Б. адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на сумата 1275 (хиляда двеста седемдесет и пет) лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: