О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 647
София, 25.10.2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1380/2019
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Д. Ер“ О. /н./, [населено място] против определение № 812 от 06.03.2019 г. по ч. гр. д. № 1096/2019 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо постановеното от Софийски градски съд, VІ-13 състав разпореждане № 14942 от 23.11.2018 г. за връщане на частна жалба вх. № 116848 от 11.09.2018 г. срещу разпореждане № 6279 от 12.03.2016 г. по т. д. № 5295/2015 г., с което е върната подадената от същото дружество искова молба и е прекратено производството по делото.
Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение, като неправилно и необосновано. Основното му оплакване е за това, че въззивният съд е оставил без уважение депозираната от него частна жалба, без да се произнесе по съдържащото се в нея искане за възстановяване на срока за обжалване на атакуваното първоинстанционно разпореждане. Развива съображения и в подкрепа на тезата си, че не е надлежно уведомен за разпореждането на Софийски градски съд за оставяне на исковата молба без движение за отстраняване на констатираните недостатъци на същата. Твърди, че първоинстанционният съд е извършил недопустимо смесване на процедурите за връчване на съобщението с указанията, като първоначално е приложил разпоредбата на чл. 50, ал. 3 ГПК, след това е разпоредил залепване на уведомление по реда на чл. 50, ал. 4 във връзка чл. 47, ал. 1 ГПК и накрая е отразил редовност на връчването по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор моли за допускане на касационното обжалване на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на въззивното определение, както и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – поради противоречието му с практиката на ВКС по приложението на чл. 50, ал. 2 ГПК (решение № 36 от 06.07.2010 г. по т. д. № 262/2010 г. на ІІ т. о.). Като значими за изхода на делото поставя въпросите: „1. За да се приложи фикцията на чл. 50, ал. 2 ГПК, необходимо ли е длъжностното лице-връчител да е посочило в съобщението източника на информацията и начина на събирането или е достатъчно единствено да е отбелязано, че страната е напуснала адреса или е освободила офиса; 2. Налице ли е хипотезата на чл. 50, ал. 4 ГПК при връчване от СГС на първото по делото съобщение до ищеца за оставяне на исковата молба без движение“.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди разпореждането за връщане на подадената от „Д. Ер“ О. /н./, [населено място] частна жалба срещу разпореждане № 14942 от 23.11.2018 г. на Софийски градски съд, въззивният съд е споделил извода на първостепенния съд, че същата е просрочена, тъй като атакуваното с нея разпореждане от 12.03.2016 г. е връчено на дружеството (ищец в производството) по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК и поради необжалването му в срок то е влязло в сила.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
На първо място, поставените от частния касатор въпроси не са обуславящи за изхода на конкретното дело. Същите са поставени с оглед твърдението за нередовно връчване на съобщението за оставяне на исковата молба без движение, а не във връзка с връчване на съобщението за разпореждането за връщане на исковата молба, на база на което именно е извършена преценка за просроченост на депозираната срещу него частна жалба. Поради това, тези въпроси не са били обсъждани от въззивния съд и следователно не са релевантни за постановения от него акт.
Независимо от горното, следва да се отбележи, че дори и да се счетат за значими, по отношение на посочените въпроси не е осъществено поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не е налице противоречие с представената с изложението практика на касационната инстанция. Точно обратното, от данните по делото се установява, че в случая разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК е приложена след проведена процедура по чл. 47, ал. 1 ГПК – залепване на съобщение, в какъвто смисъл именно е застъпеното от ВКС становище в приложеното негово решение.
На второ място, касационното обжалване не може да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на обжалвания акт. Очевидно неправилно би било съдебното определение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая, частният касатор изобщо не е аргументирал поддържаното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК. Поради това и доколкото настоящият състав не констатира служебно очевидна неправилност на постановеното от Софийски апелативен съд определение, касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на посоченото основание.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 812 от 06.03.2019 г. по ч. гр. д. № 1096/2019 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: