О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
София, 06.02.2018 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тридесет и първи януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 147/2018 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Е. Х. С. – Ф. от [населено място] срещу определение № 3608 от 27.10.2016 г. по ч. гр. д. № 1351/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, І-21 състав определение № 4104 от 12.02.2016 г. по гр. д. № 9057/2015 г. С първоинстанционния акт е върната, на основание чл. 130 ГПК, подадената от Е. Х. С. – Ф. срещу ЗК [фирма], [населено място] искова молба, по която е образувано гр. д. № 9057/2015 г. по описа на Софийски градски съд, I- 21 състав.
Частната касаторка моли за отмяна на въззивното определение като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага аргументи, че претенцията в размер на 30 000 лв. е заявена с оглед установен ексцес в хода на производството по гр. д. № 24534/2014 г. на Софийски районен съд и с цел процесуална икономия, поради което е допустима.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като обосноваващ допускането на касационно обжалване е посочен въпросът: „В случай, че не е допустимо да бъде предявен иск за ексцес във вече образувано производство, следва ли претенцията за ексцес да не бъде допускана за разглеждане и исковата молба да бъде върната изцяло или следва производството да бъде прекратено само по отношение на искa за ексцес, респективно същият да бъде отделен за разглеждане в отделно производство?”. По отношение на този въпрос се поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът – ЗК [фирма], [населено място] – не заявява становище по частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел за недопустими предявените от Е. Х. С. – Ф. против ЗК [фирма] два самостоятелни иска. Изложил е съображения, че първият иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ не е втори частичен иск – част от целия иск над предявения по гр. д. № 47238/2011 г. на Софийски районен съд размер от 15 000 лв., до пълния размер на иска от 30 000 лв., а със същия се търси присъждане на останалата част в размер на 7 500 лв., съставляваща горницата до предявения по приключилото производство размер на иска от 15 000 лв. Като неправилно е преценено извършеното от районен съд увеличение на размера на първоначално предявения иск. Според съдебния състав, с оглед твърденията за влошаване състоянието на пострадалата, претендираната сума от 30 000 лв. е обезщетение за настъпилия ексцес и представлява втори иск с правно основание чл. 51, ал. 3, във връзка с чл. 45 ЗЗД, евентуално чл. 226, ал. 1 КЗ, който по аргумент на чл. 214, ал. 1, във връзка с чл. 210, ал 1 ГПК е недопустим, тъй като е присъединен за разглеждане след подаване на исковата молба.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Не може да се счете, че поставеният процесуалноправен въпрос притежава характеристиката на обуславящ изхода на конкретното дело по смисъла на разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като, освен че е относим към правилността на обжалвания акт, въпросът не съответства и на данните по делото.
Въззивният съд не е приел, че поради недопустимостта искът за ексцес да бъде предявен в хода на вече висящото производство, исковата молба следва да бъде върната изцяло, т. е. както по отношение на иска за допълнително предявената сума 30 000 лв. – обезщетение за вреди от ексцес, така и по отношение на първоначално предявения иск за сумата 7 500 лв. Недопустимостта на всяка от двете претенции е обоснована с различни съображения. Първоначалната претенция за сумата 7 500 лв. е счетена за недопустима на основание чл. 299, ал. 1 ГПК, с оглед постановеното между страните решение по гр. д. № 47238/2011 г. на СГС, с което със сила на пресъдено нещо е решен въпросът за размера на дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП, като за сумата 7 500 лв. (т. е. за разликата между уважената част от 7 500 лв. до пълния претендиран размер 15 000 лв.) искът е бил отхвърлен като неоснователен. По отношение на сумата 30 000 лв., допълнително предявена в хода на настоящото производство като обезщетение за вреди от ексцес, недопустимостта е обоснована с липсата на процесуална възможност за предявяване на нов иск в рамките на вече висящо исково производство. Следователно, въззивният съд не е обвързал допустимостта на двете претенции една от друга и не е потвърдил връщането на исковата молба за сумата 7 500 лв. с оглед недопустимостта на допълнително предявения иск за вреди от ексцес. Поради това, поставеният от касатора въпрос не кореспондира на мотивите на обжалвания акт и не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Независимо от посоченото, напълно достатъчен за недопускане на касационното обжалване е и фактът, че единственото поддържано основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено само бланкетно – с цитиране на правната норма, без да е аргументирано. Съгласно указанията по т. 4 от Тълкувателно решение №1/2010 г., това основание е формирано от две кумулативни предпоставки, като задължение на самия касатор е да обоснове наличието на всяка от тях, каквото обосноваване обаче в случая липсва.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 3608 от 27.10.2016 г. по ч. гр. д. № 1351/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: