О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
София, 27.04.2020 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на втори април две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 463/2020 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адвокат В. А. Я., назначен за особен представител на „Юроп пропъртийз“ ООД срещу определение № 214 от 23.01.2020 г. по т. д. № 652/2019 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която му е присъдено възнаграждение за въззивното производство в размер на сумата 800 лв., а не в размера, присъден на адвоката на ищеца, както и в частта, с която заплащането на възнаграждението е възложено в тежест на представляваното дружество.
Частният жалбоподател поддържа, че в посочените части атакуваното определение е неправилно. Излага подробни съображения в подкрепа на тезата си, че възнаграждението на особения представител на ответника следва да е еднакво по размер с възнаграждението на адвоката на ищеца, което в случая не е съобразено от съда. Изразява несъгласие и с извода, че поради уважаването на предявените искове, възнаграждението му следва да бъде заплатено от ответника, а не от ищеца.
Ответникът по частната жалба – Р. Д. Х. от [населено място] – моли за оставянето й без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 19.02.2020 г.
Третото лице-помагач на „Юроп пропъртийз“ ООД – Йоксен С.А. (EUXIN S.A.), Люксембург – поддържа, че възнаграждението на особения представител следва да бъде определено съобразно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като изразява готовност, в случай, че обжалваното определение бъде потвърдено, да заплати възнаграждението вместо ответното дружество.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
С обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК, решаващият съдебен състав, като е взел предвид, че адвокат В. А. Я., назначен от първата инстанция за особен представител на ответника „Юроп пропъртийз“ ООД, е осъществил процесуалното представителство на дружеството и пред въззивната инстанция, е счел, че на същия се дължи възнаграждение и го е определил на сумата 800 лв. Поради обстоятелството обаче, че исковете са уважени, съдът е преценил, че липсва основание възнаграждението да бъде заплатено от ищеца и че следва да бъде възложено в тежест на страната, срещу която са уважени исковете, т. е. на представляваното дружество.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение е неправилно.
Същото е в противоречие с указанията по т. 6 на Тълкувателно решение № 6 от 06.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които: Възнаграждението на особения представител, назначен от съда, следва да бъде разграничено от отговорността за разноски, която се реализира с оглед постигнатия правен резултат по спора, при наличие предпоставките на чл. 78 ГПК; Това възнаграждение винаги е дължимо, а може да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора, след като бъде заплатено от ищеца, съобразно указаното в чл. 46, ал. 6 ГПК и чл. 48, ал. 2 ГПК, които го определят като задължено лице; Ако решението е в полза на ищеца, то и заплатеното възнаграждение може да бъде подчинено като дължимост на правния режим, определящ отговорността за разноски.
С оглед цитираната задължителна съдебна практика, изводът на въззивния съд, че възнаграждението на особения представител на ответното дружество следва да бъде заплатено от ответника, а не от ищеца, е неправилен. Допуснато е смесване на отговорността за разноски по чл. 78 ГПК, обусловена от изхода на делото, със задължението за заплащане на възнаграждение на назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, изрично регламентирано като задължение на ищеца. В случай, че делото е решено в полза на ищеца, същият разполага с възможността да иска присъждане на разноските за платеното възнаграждение на особения представител от другата страна. Тази възможност обаче е следваща самото плащане на възнаграждението, т. е. присъждането на разноски на ищеца предпоставя същият да е заплатил възнаграждението на особения представител.
И тъй като в случая при образуването на въззивното производство не е указано на ищеца да внесе дължимото на особения представител възнаграждение, този пропуск на съда следва да бъде отстранен, като ищецът бъде осъден директно да заплати на особения представител възнаграждението, определено му с обжалвания акт.
Що се отнася до оплакването на частния жалбоподател във връзка с размера на възнаграждението, същото е неоснователно. Определеното от въззивния съд възнаграждение на особения представител в размер на 800 лв. е в съответствие с разпоредба на чл. 7, ал. 1, т. 10 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложима в случая с оглед препращането в чл. 47, ал. 6 ГПК. Доколкото в относимата нормативна уредба липсва изрично изискване възнаграждението на особения представител да бъде еднакво с това на процесуалния пълномощник на ищеца, релевираното в тази насока възражение на частния жалбоподател не може да бъде споделено.
На последно място, настоящият състав намира за неоснователно и съдържащото се в частната жалба искане за спиране на производството по делото до реалното заплащане на възнаграждението, тъй като подобно основание за спиране не е предвидено в процесуалния закон.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 214 от 23.01.2020 г. по т. д. № 652/2019 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която заплащането на определеното за въззивното производство възнаграждение на адвокат В. А. Я. е възложено в тежест на „Юроп пропъртийз“ ООД, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Р. Д. Х., съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 4, адвокат М. А., да заплати на адвокат В. А. Я. възнаграждение като особен представител на „Юроп пропъртийз“ ООД в размер на сумата 800 (осемстотин) лева.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 214 от 23.01.2020 г. по т. д. № 652/2019 г. на Софийски апелативен съд в останалата му обжалвана част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат В. А. Я. за спиране на производството по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: