3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
София, 16.03. 2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 540/2017г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. И. К. от [населено място] срещу определение № 261 от 23.11.2016 г. по т. д. № 2285/2016 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от същото лице молба за отмяна на влязло в сила определение № 4776 от 14.09.2016 г. по т. д. № 1813/2016 г. на Софийски градски съд, Търговска колегия, VІ-10 състав.
Частната жалбоподателка моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Излага съображения в подкрепа на становището си, че първоинстанционният акт, с който съдът по несъстоятелността е отказал да отмени решенията на Събранието на кредиторите на [фирма], [населено място] от 01.03.2016 г. за отхвърляне на предложените оздравителни планове, подлежи на отмяна по реда на чл. 303 ГПК, доколкото същият представлява влязъл в сила акт, преграждащ възможността за по-нататъшно развитие на оздравяването на предприятието на длъжника. В частната жалба са развити доводи и по основателността на молбата за отмяна.
Ответниците по частната жалба – [фирма], [населено място], [фирма], [населено място], област П., [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] – заявяват становище за основателност на същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от Д. И. К. от [населено място] молба за отмяна, първият тричленен състав на ВКС е счел, че същата е недопустима, тъй като определението на съда по несъстоятелността по чл. 679 ТЗ не се ползва със сила на пресъдено нещо и поради това не подлежи на отмяна. От друга страна, е прието, че дори и да е налице очевидна фактическа грешка в това определение, в какъвто смисъл са релевирани доводи от молителката, то поправянето й би могло да се осъществи единствено по реда на нарочното производство по чл. 247 ГПК, но не е и по реда на чл. 303 ГПК.
Извършената от първия тричленен състав на ВКС преценка относно допустимостта на образуваното пред него производство е изцяло в съответствие със закона.
Отмяната по реда на чл. 303 ГПК представлява средство за извънинстанционен контрол на актове, ползващи се със сила на пресъдено нещо, срещу чиято незаконосъобразност не съществува друг ред за защита, т.е. предмет на отмяната могат да бъдат само онези съдебни актове, постановени в състезателно производство, с които се разрешава материалноправен спор между страните. Това следва както от тълкуването на посочената норма и от естеството на института на отмяната, така и от задължителната съдебна практика по този въпрос – т. 2 от ППВС № 2 от 29.09.1977 г., което макар и прието при действието на отменения Граждански процесуален кодекс от 1952 г., е запазило значението си и след влизане в сила на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. поради принципно непроменения характер на правната уредба на производството за отмяна на влезли в сила решения.
В настоящата хипотеза посочените изисквания не са налице.
Искането за отмяна касае определение по чл. 679 ТЗ, с което съдът се е произнесъл по жалба срещу решенията на Събранието на кредиторите на [фирма], [населено място]. Макар да се ползва със стабилитет, този акт не формира сила на пресъдено нещо и не разрешава материалноправен спор. С оглед на това, молбата за отмяна е процесуално недопустима, както правилно е преценил и първият тричленен състав на ВКС. Изцяло следва да бъде споделено и изразеното от него становище, че не представлява основание за отмяна евентуалното наличие на допусната в първоинстанционния акт очевидна фактическа грешка, доколкото поправянето на същата е предмет на специалното производство по чл. 247 ГПК.
Поради изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 261 от 23.11.2016 г. по т. д. № 2285/2016 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: