Определение №321 от 17.5.2019 по ч.пр. дело №989/989 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 321
София, 17.05.2019 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 989/2019г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „А. Б.” Е.,гр. Поморие против определение № 299 от 18.02.2019 г. по ч. гр. д. № 1841/2018 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Бургаски районен съд определение № 7877 от 30.10.2018 г. по гр. д. № 4693/2018 г. за прекратяване на производството по същото дело на основание чл. 299, ал. 2 ГПК.
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Счита, че при преценката за допустимост на производството въззивният съд неоснователно се е позовал на влязлото в сила решение по т. д. № 575/2014 г. на Бургаски окръжен съд, с което частично е отхвърлена претенцията му за заплащане стойността на извършени от него СМР по договор от 04.12.2012 г., като твърди, че предмет на настоящия иск са онези СМР, които не са били част от възложените му с договора и поради това стойността им се дължи на извъндоговорно основание.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на обжалваното определение. Като значими за изхода на делото са поставени въпросите: „1. Как следва да се квалифицира претенция за извършени СМР на обект на възложителя, за които няма подписан договор, съответно протоколи образец 19, но има доказателства, че са изпълнени изцяло от изпълнителя; 2. Има ли правен интерес лицето, което е извършило СМР без писмен договор в чужд имот, да претендира тяхната стойност и как следва да се квалифицира претенцията на лицето”. В подкрепа на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК частният касатор се позовава на постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 224 от 30.12.2013 г. по т. д. № 981/2012 г. на ВКС, ІІ т. о.
Ответникът по частната касационна жалба – „Ем Си Инвест” Е., гр. Пловдив – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна в процеса, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по делото, образувано по предявения от „А. Б.” Е. срещу „Ем Си Инвест” Е., [населено място] иск за сумата 22 671.98 лв., представляваща стойността на извършени СМР на обект Хотел „А.”, к. к. „Слънчев бряг”, въззивният съд е приел, че спорът за посочената сума е разрешен с влязло в сила решение по воденото между страните предходно дело – т. д. № 575/2014 г. на Бургаски окръжен съд. Съпоставяйки предмета на двете дела, решаващият състав е стигнал до извода, че претендираната по настоящото дело сума е за СМР, отразени в протокол № 6 от 14.05.2013 г., въз основа на който е издаден акт образец 19 от 30.08.2013 г., и в протокол № 7 от 29.05.2013 г., въз основа на който е издаден акт образец 19 от 30.08.2013 г., като сумата за работите, описани в тези протоколи, е била част от претенцията по вече приключилото дело. Въззивният съд е отчел обстоятелството, че в допълнителната искова молба, депозирана по т. д. № 575/2014 г. на Бургаски окръжен съд, самият ищец е твърдял, че претендираната от него сума, част от която е сумата и по процесните два протокола, представлява дължимо възнаграждение за извършените СМР въз основа на договора от 04.12.2012 г., които са му възложени устно от ответното дружество, т. е. че същите представляват част от предмета на този договор.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
На първо място, поставените от частния касатор два въпроса не отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК да са обуславящи за изхода на конкретното дело. Спорът в случая се свежда не до правната квалификация на иска и до наличието на интерес за ищеца да претендира исковата сума, в каквато насока са въпросите, а за това дали по отношение дължимостта на тази сума е формирана сила на пресъдено нещо. Следователно, така формулирани, въпросите в изложението не са релевантни за допускане на касационното обжалване, поради което не следва да бъдат преценявани и поддържаните две основания – чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Отделно от това, тези основания не биха могли да обосноват допускане на касационното обжалване – основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 е заявено само бланкетно, без да са аргументирани формиращите го две кумулативни предпоставки (т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), а основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е недоказано – посочената от частния касатор съдебна практика е неотносима към процесния случай, доколкото същата касае хипотеза, различна от настоящата, при която сключеният между страните договор е под режима на Закона за обществените поръчки, а освен това в него не е била изрично предвидена възможността за възлагане на допълнителни СМР, каквато е уговорена между страните в процесния договор.
Настоящият състав намира, че касационният контрол не следва да бъде допуснат и на поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното определение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая, частният касатор изобщо не е аргументирал поддържаното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК. Отделно от това, наличието на твърдяната от него очевидна неправилност на обжалваното определение не се констатира и служебно от настоящия състав.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 299 от 18.02.2019 г. по ч. гр. д. № 1841/2018 г. на Бургаски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top