Определение №576 от 7.11.2016 по ч.пр. дело №225/225 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 576
София, 07.11.2016 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 225/2016 година

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 2764 от 09.10.2015 г. по в. гр. д. № 4692/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от дружеството молба за изменение на постановеното по делото решение № 1489 от 08.07.2015 г. чрез присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение. Счита за неправилно становището на въззивния съд, че юрисконсултското възнаграждение е недоказано и че такова не се дължи за всяка инстанция.
Ответницата по частната жалба – Б. К. Б. от [населено място] – оспорва същата като неоснователна и моли за остяването й без уважение в депозирания по делото писмен отговор от 28.12.2015 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и заявените от страните становища, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

За да остави без уважение молбата на на [фирма], [населено място] за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските и по-конкретно – за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивният съд е счел, че ответникът не е представил доказателства за реално направени разноски за процесуалното му представителство и че юрисконсултско възнаграждение не му се дължи за всяка нстанция.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение е неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. От тълкуването на посочената разпоредба следва изводът, че разноските са дължими за всяка инстанция с оглед изхода на делото. Това правило е относимо и за присъждането на юрисконсултско възнаграждение. По отношение на същото, обаче, не е необходимо да бъде доказвано, тъй като в чл. 78, ал. 8 ГПК е предвидено, че то се присъжда като адвокатско възнаграждение, чието определяне е предмет на изрична регламентация в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Или, в случая, с оглед отхвърлянето на въззивната жалба на ищцата за сумата 110 000 лв., изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от посочената наредба, юрисконсултското възнаграждение, което следвада бъде присъдено на ответника, възлиза на сумата 3 830 лв.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 2764 от 09.10.2015 г. по в. гр. д. № 4692/2014 г. на Софийски апелативен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 1489 от 08.07.2015 г. по в. гр. д. № 4692/2014 г. на Софийски апелативен съд в частта за разноските, като ОСЪЖДА Б. К. Б., съдебен адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, ап. 60 да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 3 830 (три хиляди осемстотин и тридесет) лева.

Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top