О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 593
София, 26.09.2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2054/2019
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. К. К., чрез процесуалния й пълномощник адвокат Ч. Д., срещу определение № 206 от 14.05.2019 г. по ч. т. д. № 256/2019 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 1093 от 07.02.2019 г. за връщане на подадената от същото лице въззивна жалба вх. № 2969 от 30.01.2018 г. против решение № 568 от 14.12.2017 г. по т. д. № 774/2016 г. на Пловдивски окръжен съд.
В частната касационна жалба се твърди неправилност на въззивното определение. Поддържа се, че съдът неоснователно не е съобщил на страната-жалбоподател разпореждането, с което е уважено искането й за продължаване на срока за внасяне на дължимата държавна такса, като не е съобразил обстоятелството, че както страната, така и упълномощеният от нея адвокат са с местоживеене в отдалечен съдебен район.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Следва ли съдът да уведоми страната, която е в отдалечен съдебен район, за уважаване на молбата за удължаване на срока, като в чл. 63, ал. 2 ГПК не е посочено, че страната не следва да бъде уведомявана за факта на уважаване или отхвърляне на молбата; 2. Следва ли съдът да прави логическо тълкуване или да прилага разпоредбата така, както е цитирана в процесуалния закон“.
Допускането на касационното обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдението, че атакуваното определение е постановено „при неточно прилагане на закона“.
Ответникът по частната касационна жалба – „Р. /България/“ ЕАД, [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
При постановяване на атакуваното определение въззивният съд е взел предвид, че: С разпореждане от 28.11.2018 г. първоинстанционният съд е указал на подалата въззивна жалба страна И. К. К. в едноседмичен срок да внесе дължимата по същата държавна такса в размер на сумата 5 461.50 лв., съобщението за което й е връчено на 08.01.2019 г.; С молба от 14.01.2019 г. жалбоподателката е поискала продължаване на срока за изпълнение на указанията, която с разпореждане на Пловдивски окръжен съд е уважена и срокът е продължен с 20 дни; Поради това, че в този срок държавната такса не е била внесена, с разпореждане от 07.02.2019 г. въззивната жалба е върната.
При тези данни решаващият въззивен състав е приел, че първоинстанционното разпореждане е правилно. Като неоснователно е преценил оплакването, че на жалбоподателката не й е съобщено определението за продължаване на срока за изпълнение на дадените й указания. Посочил е, че актът, с който съдът се произнася по молбата за продължаване на срока, не подлежи на съобщаване, позовавайки се на разпоредбата на чл. 63, ал. 2, изр. 2 ГПК, установяваща изрично началния момент, от който тече новият срок за страната, а именно – от изтичането на първоначалния срок.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Достатъчно основание за това, с оглед задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение№ 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е ненадлежното заявяване на единственото поддържано основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Както е разяснено в посочения тълкувателен акт, това основание е формирано от две кумулативни предпоставки – въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая, с твърдението, че обжалваното определение е постановено „при неточно прилагане на закона“, частната касаторка се е позовала, и то напълно неаргументирано, само на едната от тези предпоставки.
Независимо от това, следва да се посочи, че дори основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК да е надлежно заявено, касационният контрол не би могъл да бъде допуснат. По поставените въпроси е формирана последователна практика на ВКС по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, съобразно която, поради изрично установения в чл. 63, ал. 2 ГПК начален момент, от който тече новоопределеният срок, за съда не съществува задължение да съобщи на страната за постановеното продължаване на срока. Тази практика, която се споделя изцяло от настоящия състав и с която въззивното определение е съобразено, е основана на разпоредба, която е императивна по своя характер и поради това, разрешаването на въпроса по начин, различен от възприетия в нея, би означавало произнасяне contra legem.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 206 от 14.05.2019 г. по ч. т. д. № 256/2019 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: