О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 258
София, 06.11.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 3543/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1286 от 25.03.2014 г. по в. гр. д. № 23/2014 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 374 от 21.11.2013 г. по гр. д. № 375/2013 г. на Петрички районен съд. С първоинстанционния акт, в обжалваната негова част, са уважени предявените от [фирма], [населено място] срещу дружеството-касатор обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 372 ТЗ за установяване съществуването на вземане за сумата 12 240 лв., представляваща сбор от задължения по 7 броя конкретно посочени фактури, за която сума, по реда на чл. 410 ГПК, е издадена заповед за изпълнение № 303 от 21.03.2013 г. по ч. гр. д. № 259/2013 г. на Петрички районен съд.
В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. – за търговски дела. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай. Предмет на делото са обективно съединени положителни установителни искове, всеки от които е с цена под предвидения в закона лимит. Предвид липсата на сключен между страните изричен писмен договор за превоз на стоки, следва да се счете, че всяка от процесните фактури обективира отделна сделка за превоз, по смисъла на чл. 367 ТЗ. Поради това, вземането по всяка фактура е предмет на защита със самостоятелен иск и именно с оглед на неговата цена, а не с оглед сбора от цената на исковете по всички фактури, следва да бъде преценявана допустимостта на касационния контрол на въззивното решение.
Безспорно, множеството извършени между страните превози сочи на траен характер на търговските им взаимоотношения. Сам по себе си, обаче, този факт, при липсата на други доказателства по делото, не може да обоснове извод за наличието на рамков договор за транспортни услуги, в изпълнение на който да са извършвани и превозите, обективирани в процесните фактури.
Поради изложените съображения, обжалваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол.
Така мотивиран, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1286 от 25.03.2014 г. по в. гр. д. № 23/2014 г. на Благоевградски окръжен съд.
Определението може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: