О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
София, 07.02.2018 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 62/2018 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу разпореждане № 1917 от 08.11.2017 г. по в. т. д. № 188/2017 г. на Варненски апелативен съд, с което е отказано издаването на изпълнителен лист в полза на същото дружество против [община] въз основа на постановеното по това дело решение № 192 от 16.10.2017 г.
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното разпореждане като неправилно. Изразява несъгласие с извода на съда, че не е легитимиран да иска издаване на изпълнителен лист за вземането, предмет на постановеното по делото решение, независимо, че понастоящем е негов носител в резултат на извършена в хода на производството цесия. Счита, че обжалваното разпореждане е в противоречие с нормата на чл. 226, ал. 3 ГПК, регламентираща разпростиране на силата на пресъдено нещо на съдебното решение и по отношение на приобритателите на спорното право, какъвто е и цесионерът, като излага подробни съображения за наличието на правен интерес да иска издаване на изпълнителен лист за процесната сума.
Ответникът по частната жалба – [община] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл. 407, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество – е неоснователна.
При постановяване на обжалваното разпореждане съдията-докладчик по в. т. д. № 188/2017 г. е взел предвид, че в хода на производството по това дело, вземанията, предмет на спора, са били прехвърлени от ищеца [фирма] на [фирма], [населено място] с договор от 05.12.2016 г., който от своя страна ги е прехвърлил на [фирма], [населено място] с договор за цесия от 23.06.2017 г.
За да остави без уважение молбата на [фирма], в качеството му на цесионер, за издаване на изпълнителен лист за процесните суми, съдът е приел, че същият не е активно легитимиран за това. Изложил е съображения, че доколкото след извършената цесия прехвърлителят-ищец не е бил заместен от цесионера като страна по делото по реда на чл. 222 ГПК, то именно той следва да осъществи всички процесуални действия във висящия процес, включително и да се снабди с изпълнителен лист за вземанията, като правата на цесионера ще бъдат съобразени и ще се реализират в изпълнителния процес.
Обжалваното разпореждане е правилно.
Съгласно чл. 405, ал. 1 ГПК, изпълнителният лист се издава въз основа на някой от актовете, посочени в чл. 404 ГПК, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане (чл. 406, ал. 1 ГПК). Тази проверка се извършва с оглед на данните от самия акт, т. е. от изпълнителното основание. Доколкото именно изпълнителното основание очертава предмета и страните на принудителното изпълнение, издаваният въз основа на него изпълнителен лист трябва да възпроизвежда точно съдържанието на изпълнителното основание. Поради това, при издаването на изпълнителния лист съдът не може да преценява факти, свързани с изпълняемото право, стоящи извън акта, независимо дали същите са настъпили преди или след неговото постановяване. Прехвърлянето на спорното право в хода на висящия съдебен процес може да бъде съобразено при решаването на спора (в диспозитива на съдебния акт) единствено в хипотезата на заместване на ищеца-цедент от цесионера като страна в процеса по реда на чл. 222 ГПК. Само в този случай, при уважаване на иска, цесионерът ще бъде посочен като носител на присъденото вземане и съответно ще бъде легитимиран да иска издаване в своя полза на изпълнителен лист за това вземане. В обратната хипотеза, производството продължава между първоначалните страни, като, макар вече да не е носител на спорното материално право, единствено ищецът, в качеството му на страна по делото, в чиято полза е присъдено вземането, разполага с правото да иска издаване на изпълнителен лист за него. Реализирането на правата на цесионера относно прехвърленото му вземане, който, съгласно чл. 226, ал. 2 ГПК, е обвързан от силата на пресъдено нещо на постановеното във връзка с него решение, следва да се осъществи впоследствие по реда на чл. 429, ал. 1 ГПК, в рамките на изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения в полза на цедента изпълнителен лист.
С оглед изложените съображения, отказът на въззивния съд да издаде изпълнителен лист в полза на [фирма], в качеството му на цесионер на вземанията, предмет на решение № 192 от 16.10.2017 г. по в. т. д. № 188/2017 г., е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1917 от 08.11.2017 г. по в. т. д. № 188/2017 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: