О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 915
София, 20.12.2016 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1355/2016г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Георгиев С. от [населено място] срещу решение № 371 от 29.02.2016 г. по гр. д. № 3989/2015 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, І-14 състав решение № 5414 от 22.07.2015 г. по гр. д. № 8780/2014 г. за отхвърляне на предявения от касатора иск по чл. 226, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ексцес от пътно-транспортно произшествие от 08.08.2010 г. за разликата от 10 000 лв. до пълния претендиран размер 30 000 лв.
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е постановено в противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД, тъй като обезщетението за неимуществени вреди, настъпили в резултат от ексцес, е определено в нарушение на установения в тази норма принцип за справедливост, без да се взети предвид в достатъчна степен обстоятелствата, значими за прилагането му.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в самата касационна жалба, допускането на касационното обжалване е аргументирано с твърдението, че въпросът за приложението на чл. 52 ЗЗД е решен в противоречие със задължителната съдебна практика – ППВС № 4/1968 г. Освен това са представени и две решения на Софийски градски съд и постановените във връзка с тях две въззивни решения на Софийски апелативен съд.
Ответникът – Застрахователна компания „Л. И.”, [населено място] – не заявява становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди обжалваното решение в частта, с която предявеният от Й. Георгиев С. иск по чл. 226, ал. 1 КЗ е отхвърлен за разликата над 10 000 лв. до пълния претендиран размер 30 000 лв., въззивният съд е споделил изцяло извода на първата инстанция, че сумата 10 000 лв. представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД за претърпените от ищеца неимуществени вреди от настъпилите усложнения в здравословното му състояние след пътно-транспортното произшествие от 08.08.2010 г. (операция по изваждане на остеосинтезния материал на счупената при произшествието дясна подбедрица; декортикация а модо Ж. и автоостеопластика, наложени от недостатъчното образуване на костен калус, препятстващо нормалното костно срастване), които не са взети предвид при постановяване на решението по гр. д. № 9880/2010 г. на СГС, І-16 състав. При определяне размера на дължимото обезщетение, чрез препращане към мотивите на първостепенния съд по реда на чл. 272 ГПК, решаващият състав е взел предвид сложността на оперативната интервенция; продължителността на болките и страданията – най-интензивни в периода след оперативните интервенции и в началото на рехабилитацията; фактът, че към настоящия момент оздравителният период е приключил, но е налице вероятност при натоварване и промени във времето да се появяват болки и дискомфорт в местата на увредите. Отчетено е и обстоятелството, че в резултат от усложненията се е стигнало до по-висок стоеж на дясната патела /капаче на Д./ с дефицит при разгъване на дясното коляно, което обаче би могло да бъде коригирано по оперативен път.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставеният от касатора материалноправен въпрос е от значение за изхода на спора, но по отношение на него не е осъществено поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. При постановяване на обжалвания акт решаващият състав е съобразил указанията по тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, дадени в ППВС № 4 от 1968г, като е взел предвид всички онези конкретни обстоятелства, имащи значение за определяне размера на неимуществените вреди, претърпени от ищеца. Доколко тази преценка е обоснована и правилна, това е въпрос, относим към основателността на касационната жалба, а не за допускането й до разглеждане.
Що се отнася до представените от касатора невлезли в сила съдебни първоинстанционни и въззивни решения, същите не следва да бъдат преценявани в настоящото производство, от една страна, тъй като не е заявено основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а от друга страна – предвид наличието на задължителна съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД, обективирана не само в посоченото по-горе постановление на Пленума на ВС, но и в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Поради изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 371 от 29.02.2016 г. по гр. д. № 3989/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: