О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
София, 31.05. 2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на десети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 279/2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. С. А. от [населено място], [община] срещу решение № 5506 от 26.10.2016 г. по в. гр. д. № 547/2016 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е обезсилено постановеното от Сандански районен съд решение № 1089 от 14.05.2016 г. по гр. д. № 5/2016 г. и е прекратено производството по предявения от касатора срещу Кооперация „П. „С.“, [населено място], [община] иск с правно основание чл. 58 ЗК за отмяна решенията на Общото събрание на кооперацията от 14.08.2015 г.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно. Изразява несъгласие с извода на съда за недопустимост на предявения иск поради просрочването му, като счита, че същият не е съобразен с изразеното от самия ответник становище в отговора на исковата молба, че искът е допустим. Всички останали съображения в касационната жалба касаят основателността на претенцията.
Именно с въпроса за допустимостта на предявения иск е обосновано и допускането на касационното обжалване, като по отношение на същия са заявени основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответникът по касация – Кооперация „П. „С.“, [населено място], [община] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да обезсили първоинстанционния акт, с който е уважен предявеният от Г. С. А. срещу Кооперация „П. „С.“ иск с правно основание чл. 58 ЗК за отмяна решенията на Общото събрание на кооперацията от 14.08.2015 г., и да прекрати производството по същия, въззивният съд е счел, че искът е недопустим, тъй като не е спазен общият 3-месечен преклузивен срок по чл. 58, ал. 5 ЗК. В тази насока съдебният състав е отчел обстоятелството, че процесното Общо събрание, на което ищецът не е присъствал, е проведено на 14.08.2015 г., а исковата молба е подадена на 04.01.2016 г., т. е. след като посоченият срок вече е бил изтекъл на 14.11.2015 г.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Съобразно действащата нормативна уредба, допускането на касационното обжалване е предпоставено от осъществяването на изрично посочените в чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставки, а именно – обжалваният съдебен акт да съдържа произнасяне по въпрос (материалноправен и/или процесуалноправен), който е обусловил изхода на конкретното дело и по отношение на който е налице някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 основания. В създадената по приложението на тази норма задължителна съдебна практика – Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС (т. 1) е прието, че посочването на правния въпрос е задължение на касатора, като същият не може да бъде изведен служебно от съда с оглед твърденията в касационната жалба и в изложението към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, а може само да бъде уточнен или преформулиран.
В случая това задължение не е изпълнено. Независимо от изрично дадените му от въззивния съд указания, в депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът изобщо не е поставил въпрос, по отношение на който да бъде извършена преценка за наличие на заявеното от него основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Не може да се счете, че е налице и вероятност въззивното решение да е недопустимо, в която хипотеза съдът е длъжен да допусне касационният контрол служебно съгласно указанията по т. 1 от цитираното тълкувателно решение. Преценката дали е спазен предвиденият в чл. 58, ал. 5 ЗК преклузивен 3-месечен срок е въпрос, относим към правилността, а не към допустимостта на обжалвания съдебен акт. Единствено за пълнота на изложението следва да се посочи, че по приложението на тази норма е налице и задължителна съдебна практика (постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 7 от 01.02.2013 г. по т. д. № 1130/2011 г. на ВКС, І т. о.), с която въззивното решение е в съответствие. Ето защо, касационното обжалване на същото не може да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 5506 от 26.10.2016 г. по в. гр. д. № 547/2016 г. на Благоевградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: