О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 667
София, 21.11.2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 631/2019 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса, [населено място] срещу решение № 308 от 13.11.2018 г. по т. д. № 372/2018 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, потвърждаваща постановеното от Пазарджишки окръжен съд решение № 114 от 17.05.2018 г. по т. д. № 182/2017 г., с което са уважени предявените от Многопрофилна болница за активно лечение „Х.“ АД, [населено място] срещу касатора обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 72 335 лв. – незаплатен остатък за извършена и отчетена за м. април 2015 г. медицинска дейност по индивидуален договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 13/РД-29-412 от 25.02.2015 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.10.2017 г. – до окончателното й плащане, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 17 694 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 31.05.2015 г. до датата на исковата молба.
Касаторът поддържа, че въззивното решение, в обжалваната негова част, е постановено в хипотезата на очевидна неправилност. Твърди, че решаващият състав не е съобразил установените в специалните нормативни актове правила, касаещи разходване бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и че решенията на НС на НЗОК са управленски, вземат се в условията на оперативна самостоятелност и не подлежат на съдебен контрол. Според него, приемайки, че НС на НЗОК има не само правото, но и задължението да осигури необходимите средства за заплащане превишението на лимитите за осъществената от лечебните заведения медицинска дейност чрез разходване на предвидения в ЗБНЗОК резерв, а при изчерпване на същия – заплащането на надлимитните дейности да бъде заложено в рамките на Касата за следващите години, в действителност въззивният съд е извършил недопустим контрол за законосъобразността на решенията на НС на НЗОК.
Като обосноваващ допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: „Дължи ли се на изпълнителя на болнична медицинска помощ заплащане на отчетени от него дейности в случаите, когато стойността им е над нормативно и договорно определените стойности и надхвърля определената за съответното болнично заведение бюджетна рамка“. Твърди се, че този въпрос е разрешен в противоречие с решение № 2 от 22.07.2002 г. по Конституционно дело № 12 от 2006 г. по описа на КС на РБ.
Освен това, според касатора въззивното решение е и очевидно неправилно.
Ответникът по касация – Многопрофилна болница за активно лечение „Х.“ АД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 28.02.2019 г. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
В обжалваното въззивно решение е прието за установено, че: Между страните е сключен индивидуален договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 13/РД-29-412 от 25.02.2015 г., неразделна част от който е Приложение № 2 – „Стойности на дейностите на болнична медицинска помощ, медицинските изделия и лекарствените продукти за лечение на онкологични заболявания“, предвиждащо конкретно годишни, тримесечни и месечни стойности на медицинските дейности и медицинските изделия, вложени при оказаната медицинска помощ; Процесният индивидуален договор е изменен с множество допълнителни споразумения досежно установените с него стойности на медицинските дейности, медицинските изделия и лекарствените продукти; За месец април 2015г. ищцовото лечебно заведение е извършило дейности съгласно сключения индивидуален договор с НОЗК в рамките на утвърдените с него стойности за сумата 359 147 лв., като обаче е поискало увеличаване на същите, тъй като е осъществило дейност на допълнителна стойност 110 263 лв.; НОЗК е уважила това искане само частично, като е изплатила на болницата сумата 32 710 лв., представляваща стойността на дейностите по спешна диагностика, а впоследствие с решение на НС на НОЗК е изплатила и сумата 5 218 лв., в резултат на което неразплатена за оказаната през м. април 2015 г. болнична помощ, надвишаваща установените в индивидуалния договор лимити, е останала сумата 72 335 лв.
При тази безспорна фактическа обстановка въззивният съд е преценил исковата сума за дължима. Анализирайки относимата към случая правна уредба, е приел, че делегираните бюджети са възведени от закона като задължителен финансов способ и принцип за финансиране на дейността в областта на болничната медицинска помощ, заплащана чрез системата на задължителното здравно осигуряване и съобразявайки решение № 2 от 22.07.2007 г. по Конституционно дело № 12 от 2006 г. по описа на КС на РБ е направил извод, че не е налице противоречие на разпоредбите на чл. 3 и чл. 4 от Закона за бюджета на НОЗК за 2015 г. с конституционно признатото право на гражданите по чл. 52, ал. 1 КРБ. Същевременно обаче, решаващият състав е отчел обстоятелството, че на здравноосигурените лица, които не са страна по индивидуалните договори, е предоставен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, а също и свободен избор на изпълнител на тези дейности, като разходването на бюджета в един по-ранен момент не лишава здравноосигурените лица от правото им да ползват гарантирания от закона, чрез бюджета на НОЗК, пакет болнични медицински дейности, нито е основание, освобождаващо изпълнителя от задължението му да оказва тази помощ. С оглед именно на това, че е осъществена болнична помощ в обхвата на гарантирания на здравноосигурените лица пакет дейности, въззивният съд е приел, че макар и превишаваща лимита, стойността на тази помощ следва да бъде заплатена на лечебното заведение.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставеният от касатора материалноправен въпрос: „Дължи ли се на изпълнителя на болнична медицинска помощ заплащане на отчетени от него дейности в случаите, когато стойността им е над нормативно и договорно определените стойности и надхвърля определената за съответното болнично заведение бюджетна рамка“ представлява всъщност въпрос за основателността на предявения иск и отговорът му предполага проверка на правилността на направените от въззивния съд изводи. Поради това, този въпрос не може да бъде преценен като обуславящ изхода на конкретното дело, тъй като съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС въпросът не трябва да е относим към правилността на обжалвания акт.
Независимо от това, дори поставеният въпрос да се счете за релевантен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, същият не обосновава допускане на касационното обжалване поради отсъствие на поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Посоченото в подкрепа на това основание решение на Конституционния съд не доказва твърдяното противоречие, доколкото в него е даден отговор на въпроса дали нормите на чл. 4 и чл. 5 от Закона за бюджета на НОЗК за 2007 г. са противоконституционни, но не и на въпроса дали извършените от лечебните заведения медицински дейности, надхвърлящи определения лимит, подлежат на заплащане, който е спорният по делото въпрос.
Настоящият състав намира, че касационният контрол не следва да бъде допуснат и на поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая, касаторът е аргументирал поддържаното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК с оплаквания за неправилност на въззивното решение, които обаче не покриват изведените в практиката критерии за „очевидност“, а подлежат на преценка, в случай че касационното обжалване бъде допуснато.
При този изход на делото, касаторът следва за заплати на ответника по касация разноски за настоящото производство в размер на сумата 2 475 лв. – адвокатско възнаграждение, чието заплащане в брой се установява от представения с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие № 003607 от 25.02.2019 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 308 от 13.11.2018 г. по т. д. № 372/2018 г. на Пловдивски апелативен съд в обжалваната част.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, [населено място], съдебен адрес: [населено място], ул. „11 август” № 2 да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение „Х.“ АД, ЕИК[ЕИК], съдебен адрес: [населено място], [улица] разноски за настоящото производство в размер на сумата 2 475 (две хиляди четиристотин седемдесет и пет) лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: