3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№246
София, 30.07.2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2599/2018 г.
Подадена е молба от Национално бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ), [населено място] за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 342 от 03.06.2019 г. в частта за разноските, като в полза на същото бъде присъдено платеното от него адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на сумата 18 000 лв. (с ДДС).
Ответникът по молбата – З. С., Република Сърбия, чрез адвокат Г Ч. от САК – заявява становище за неоснователност на същата, респ. за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид изложеното в молбата, данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
По основателността на молбата:
От представените по делото писмени доказателства – фактура № 4307 от 03.09.2018 г. и извлечение от банковата сметка на адвокатското дружество, чийто адвокат-съдружник е осъществил процесуалното представителство на ответника НББАЗ в настоящия процес, се установява, че за изготвянето на отговор на касационната жалба е уговорено и заплатено по банков път адвокатско възнаграждение в размер на сумата 18 000 лв. (с включен ДДС). С оглед на това и в съответствие с разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК, разноските следва да се счетат за доказани.
Неоснователен е доводът на ответника по молбата за недължимост на претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като за въззивното производство на НББАЗ вече му е било заплатено такова възнаграждение, което е значително по размер – 19 260 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК, във всеки акт, с който приключва делото, съдът се произнася по искането за разноски. Следователно, разноски се присъждат за всяка от инстанциите, стига да е доказано, че такива са направени от страната, имаща право на разноски. Ето защо, заплащането на разноски в полза на НББАЗ за въззивното производство не обосновава неоснователност на искането му за заплащане на направените от него разноски за производството по чл. 288 ГПК.
Основателно е обаче заявеното от ответника по молбата възражение за прекомерност на платеното от Национално бюро на българските автомобилни застрахователи адвокатско възнаграждение. Предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, произтичаща от предмета на спора – искове за присъждане на обезщетения от ексцес при ПТП, както и от обстоятелството, че по делото не са ангажирани доказателства за елементите на твърдяния деликт, в т. ч. за механизма на самото ПТП, отговорността на касатора за разноски следва да бъде ангажирана само до минималния размер на адвокатското възнаграждение с оглед цената на предявените от него искове, който, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на сумата 17 244.30 лв. (с включен ДДС). Доколкото в случая производството по делото е приключило с недопускане на касационното обжалване, т. е. осъщественото от пълномощника на ответника Национално бюро на българските автомобилни застрахователи процесуално представителство не включва явяване в съдебно заседание, на основание чл. 9, ал. 3 от цитираната наредба, на същия следва да бъдат присъдени само 75% от посоченото по-горе възнаграждение. Или, подадената молба по чл. 248 ГПК е основателна за сумата 12 933 лв., като за разликата до пълния размер на претендираните разноски – същата следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОСЪЖДА З. С. от Република Сърбия, чрез адвокат Г Ч. от САК, да заплати на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи разноски за настоящото дело в размер на сумата 12 933 (дванадесет хиляди деветстотин тридесет и три) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи за присъждане на разноски за разликата до 18 000 лв., като неоснователна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: