О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
София, 15.02.2016 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тринадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 3159/2015 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 1746 от 24.06.2015 г. по т. д. № 138/2014г. на Софийски апелативен съд, с което, на основание чл. 248 ГПК, е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото решение № 211 от 10.02.2014 г. в частта му за разноските за въззивната инстанция чрез увеличаване на присъденото адвокатско възнаграждение от 1350 лв. на 11 734.98 лв. (равностойността на 5 000 евро).
Частният жалбоподател счита атакуваното определение за неправилно. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че заплатеното от него адвокатско възнаграждение в размер на левовата равностойност на 5 000 евро е прекомерно поради липса на фактическа и правна сложност на делото, като счита, че същият е немотивиран и не се обосновава от данните по делото.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – изразява становище за неоснователност на същата по съображения в писмен отговор от 26.10.2015 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол акт.
С обжалваното определение Софийски апелативен съд е оставил без уважение молбата на ответника [фирма], [населено място] за изменение на постановеното по делото решение № 211 от 10.02.2014 г. в частта за разноските, като е отказал да му присъди целия размер на заплатеното от него адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, т. е. да му присъди и разликата над присъдената с решението сума 1350 лв., явяваща се минималният размер на адвокатското възнаграждение по Наредба № 1 от 09 юли 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, до сумата 11 734.98 лв., представляваща левовата равностойност на уговорения и заплатен от него адвокатски хонорар в размер на 5 000 евро. Според съдебния състав, искането на въззивника [фирма], [населено място] по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение е основателно, тъй като делото не е с прекомерна фактическа и правна сложност – извод, който е направен с оглед цената на исковете и предвид обстоятелството, че пред въззивния съд е проведено само едно заседание.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение е неправилно.
Не може да бъде споделено становището на решаващия състав, че заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение в размер на сумата 11 734.98 лв., представляваща левовата равностойност на 5 000 евро, е прекомерно. Фактическата и правна сложност на делото, като законоустановен критерий за преценката дали заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, е обусловена не само от броя на проведените заседания и цената на предявения иск, както е приел въззивният съд. Тя произтича преди всичко от вида на претенцията, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, а така също и от подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика. Отнесени към настоящия случай, посочените обстоятелства налагат категоричния извод, че делото е с фактическа и правна сложност. Макар пред въззивния съд да е проведено само едно заседание, извършената от пълномощника на ответника правна работа по изготвяне на пространен отговор на въззивната жалба и на депозираната частна жалба срещу постановеното от Софийски градски съд определение по чл. 248 ГПК предполага задълбочено проучване на цялото първоинстанционно дело, по което са проведени три съдебни заседания, събрани са голям брой доказателства и са извършени множество процесуални действия от страните. Показателно за сложността на делото в случая е и самото въззивно решение, мотивите към което възлизат на над 15 страници.
С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на заплатеното от [фирма], [населено място] адвокатско възнаграждение за разглеждане на делото във въззивната инстанция в размер на сумата 11 734.98 лв. Поради приетото в обратен смисъл, постановеното от Софийски апелативен съд определение е неправилно и следва да бъде отменено, а молбата на ответника по чл. 248 ГПК – уважена изцяло с присъждане на сумата 10 384.98 лв., представляваща разликата между присъдените му с въззивното решение разноски в размер на 1 350 лв. и уговореното и заплатено от него адвокатско възнаграждение 11 734.98 лв.
В тази връзка, неоснователно е възражението на ответника по частната жалба [фирма], [населено място] за липса на доказателства за действително направени разноски за адвокатско възнаграждение от страна на дружеството-молител, доколкото не е установено изпълнение на наредената от него банкова операция за плащане на същото. С нареждането от 23.01.2014г. за банков превод на сумата по фактура № 12544 от 02.01.2014 г. разноските за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция следва да се считат направени от страна на наредителя – ответника [фирма]. Това платежно нареждане се явява „съответен банков документ”, удостоверяващ документално заплащане на възнаграждението съгласно указанията по т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Самото постъпване на сумата по сметка на адвоката е от значение единствено за преценката дали страната е изпълнила задължението си към своя пълномощник, но не и за преценката по чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, дали е „направила” разноски за съдебното производство, които следва да й бъдат присъдени с оглед изхода на делото.
Поради изложеното, обжалваният акт следва да бъде отменен, а спорът за дължимите за въззивното производство разноски – решен в посочения по-горе смисъл.
След приключване на настоящото дело, същото следва да се докладва на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение за произнасяне по подадената от [фирма], [населено място] частна касационна жалба вх. № 3606 от 25.03.2014 г., която е предмет на образуваното пред него т. д. № 1973/2014 г., съобразно посоченото в постановеното по това дело определение № 291 от 27.04.2015 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 1746 от 24.06.2015 г. по т. д. № 138/2014г. на Софийски апелативен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯВА решение № 211 от 10.02.2014 г. по т. д. № 138/2014г. на Софийски апелативен съд в частта за разноските, като
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 3 да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 10 384.98 лв. (десет хиляди триста осемдесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща разликата между присъдените на [фирма] с въззивното решение разноски в размер на 1 350 лв. и уговореното и заплатено от дружеството адвокатско възнаграждение 11 734.98 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: