О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
София, 18.12.2018 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1225/2018г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Фрут Фектъри“ ЕООД, [населено място] и съвместна касационна жалба на Ю. М. Н. от [населено място], Р. А. Н. от [населено място] и Н. А. Н.-Р. от [населено място] срещу решение № 2569 от 08.12.2017г. по т. д. № 1245/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-6 състав решение № 7678 от 24.10.2016 г. по гр. д. № 10657/2013 г. С първоинстанционния акт предявените от ищците Ю. М. Н., Р. А. Н. и Н. А. Н.-Р. искове с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ са уважени до размер на 23 391 лв. за всяка ищца и са отхвърлени за разликата до пълния им предявен размер от по 32 500 лв., а исковете за заплащане на сумата 19 524.53 лв. на всяка ищца, с която наследодателят им А. Ц. Н., като съдружник във „Фрут Фектъри“ ООД, е погасил част от задълженията на дружеството по договор за кредит, са отхвърлени изцяло.
Касаторът „Фрут Фектъри“ ЕООД, [населено място] обжалва въззивното решение в частта, потвърждаваща първоинстанционното решение досежно частичното уважаване на исковете по чл. 125, ал. 3 ТЗ с твърдението, че същото е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Изразява несъгласие с извода за дължимост на присъдените на ищците суми, като счита, че същият е резултат от допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в това, че съдът не е изложил мотиви, в които да посочи всички искания и възражения на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, а избирателно е обсъдил само част от доказателствения материал, като изцяло е игнорирал друга, без да обоснове защо я счита за неотносима. В касационната жалба са изложени подробни съображения срещу възприемането на заключението на вещото лице М. като обективно и достоверно. Според касаторите, въззивната инстанция не е съобразила обстоятелството, че: документите, по които са работили вещите лица от счетоводните експертизи, в т. ч. и посоченият експерт, освен че са представени след срока по чл. 372, ал. 2 ГПК, са оспорени по реда на чл. 193 ГПК; част от тези документи не представляват документи по смисъла на гражданското процесуално право, тъй като не носят подписи и/или печати; вещото лице М. не притежава необходимата професионална квалификация и компетентност, за да отговаря на въпроси относно състоянието на овощната градина, като част от актива на дружеството, поради което неоснователно е отказало да признае взетата от дружеството счетоводна операция по бракуване (обезценка) на този актив; при изготвяне на възприетото от въззивния съд заключение стойността на активите не е определена по предвидения в закона и съдебната практика метод на справедливата цена (§ 1 от ДР на ЗСч. (отм.); в противоречие със закона вещото лице е преценило за нарушен принципът на документална обоснованост на стопанските операции на дружеството, приемайки за необходимо разрешение на министъра за унищожаване на увредените овощни насаждения. В касационната жалба е релевирано изрично оплакване и срещу необсъждането на точка първа от заключението на техническата експертиза, изготвено от вещото лице Л., в което е определена справедлива цена на имотите по смисъла на § 1, т. 3 от Закона за счетоводството чрез използване метода на сравнителните аналози.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Следва ли при осъществяване на счетоводните записвания относно стойността на активите и определяне на справедливата им цена да се изхожда от действителното фактическо състояние на тези активи при определяне на релевантната стойност на равностойността на дружествения дял при прекратяване на членството в дружеството, респективно паричната равностойност на дружествения дял на наследодателя по чл. 125, ал. 3 от Търговския закон; 2. При формиране на дружествения дял, определян от вещи лица, следва ли да се спазват разпоредбите на чл. 13 във връзка с § 1, т. 3 от ДР на Закона за счетоводството /отм./ и съответните приложими счетоводни стандарти; 3. Може ли съдът да обоснове решението си на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани доказателства и без да изложи съображения защо ги приема за неотносими; 4. Задължен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и следва ли да обсъди всички заявени от страните доводи и възражения във въззивната жалба и чак след тази преценка да извърши и формира свои собствени фактически и правни изводи относно основателността на предявения иск; 5. Длъжен ли е съдът да обсъди всички заключения на вещи лица, чиито експертизи са приети по делото; 6. Длъжен ли е съдът, ако не възприема прието по делото експертно заключение, да изложи конкретни обосновани мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата; 7. При наличие на няколко противоположни по смисъл заключения по едни и същи въпроси, съдът задължен ли е да обсъди всички заключения и изложи аргументи защо възприема или не всяко от тях; 8. Допустимо ли е вещото лице да даде заключение не върху установени конкретни факти, които и не сочи в заключението си, а само въз основа на собствени „експертни“ констатации; 9. Представлява ли годно доказателствено средство експертно заключение, изготвено въз основа на материали, които не са документи изобщо – не са подписани от която и да е страна или лице; 10. Допустимо ли е вещо лице експерт-счетоводител/одитор да даде заключение за това какво е състоянието на овощна градина от гледна точка на състоянието на имота в агрономически аспект, без да притежава никаква професионална грамотност и познания в тази област; 11. Допустимо ли е, след като съдът сам е преценил, че за установяване на определени обстоятелства се изискват специални знания, да игнорира изцяло заключенията на лицата, притежаващи такива знания, и да приеме произнасянето по техническите въпроси на друго вещо лице, за които не притежава нужната квалификация и образование; 12. Допустимо ли е въззивният съд и без да е налице изрично искане за това в жалбата, с която е сезиран, да възложи служебно експертиза, когато от множеството изслушани експертизи по делото от експерти с различна квалификация не може да се достигне до еднозначен извод за точните факти по делото, но във въззивната жалба са изложени множество основания, свързани с такива несъответствия“.
В подкрепа на твърдението, че поставените въпроси са решени в противоречие с казуалната и задължителната практика на ВКС, касаторите се позовават съответно на: решение № 73 от 17.10.2017 г. по т. д. № 1465/2015 г. на ІІ т. о., решение № 87 от 06.06.2012 г. по т. д. № 468/2011 г. на ІІ т. о. и решение № 100 от 07.02.2013 г. по т. д. № 665/2011 г. на І т. о. (за първите два въпроса); т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 183 от 16.11.2017 г. по т. д. № 2624/2016 г. на ІІ т. о., решение № 160 от 26.07.2017 г. по гр. д. № 60244/2017 г. на ІV г. о., решение № 354 от 30.10.2015 г. по гр. д. № 1398/2015 г. на ІV г. о., решение № 63 от 17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ІІ т. о. и решение № 123 от 28.05.2014 г. по гр. д. № 7750/2013 г. на І г. о. (за трети и четвърти въпрос); решение № 378 от 15.01.2016 г. по гр. д. № 1629/2015 г. на ІV г. о. , решение № 107 от 27.07.2015 г. по т. д. № 4680/2013 г. на І т. о., решение № 270 от 28.01.2015 г. по гр. д. № 7515/2013 г. на І г. о. и решение № 241 от 23.10.2013 г. по гр. д. № 3194/2013 г. на І г. о. (за пети, шести и седми въпрос); решение № 58 от 13.02.2012 г. по гр. д. № 408/2010 г., решение № 267 от 04.03.2014 г. по гр. д. № 30/2013 г. на І г. о. и решение № 1 от 30.01.2015 г. по т. д. № 52/2014 г. на ІІ т. о. (за последните пет въпроса).
Освен по поставените въпроси, дружеството-касатор моли за допускане на касационното обжалване и поради очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК), обоснована с твърдения за неправилност на възприетото от въззивния съд заключение на вещото лице М..
Касаторите Ю. М. Н., Р. А. Н. и Н. А. Н.-Р. обжалват въззивното решение в частта, потвърждаваща първоинстанционното решение досежно отхвърлянето на предявените от тях искове за заплащане на сумата 19 524.53 лв. на всяка ищца, с която наследодателят им А. Ц. Н., като съдружник във „Фрут Фектъри“ ООД, е погасил част от задълженията на дружеството по договор за кредит. Считат за неправилен, като противоречащ на закона и съдебната практика, извода на въззивния съд, че платените от наследодателя им суми за погасяване на предоставен на дружеството кредит не следва да им бъдат възстановени на самостоятелно основание.
В съдържащото се в самата касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК посочените касатори молят за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в атакуваната негова част поради очевидната му неправилност (чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК), както и поради противоречието му с конкретно посочена практика на ВКС (решение № № 64 по т. д. № 504/2008 г., решение № 224 по т. д. № 765/2008 г., решение № 87 по т. д. № 468/2011 г., решение № 120 по т. д. № 781/2011 г., решение № 10 по т. д. № 502/2010 г., решение № 100 по т. д. № 665/2011 г. и решение № 180 по т. д. № 420/2012 г. на І т. о.) по въпросите: „1. Когато съдружниците изплащат със собствени средства кредит на дружеството към финансова институция, какъв е характерът на тези плащания при определяне на чистата стойност на активите на дружеството за целите на определяне равностойността на полагащия се дружествен дял на напусналия съдружник; 2. Когато съдружниците изплащат със собствени средства кредит на дружеството към финансова институция, какъв е характерът на тези плащания – те формират ли част от собствения капитал на дружеството; 3. Дължи ли дружеството връщане на средствата, с които единият от съдружниците е изплащал кредит на дружеството към финансова институция, след като бъде прекратено участието му в дружеството“.
Всяка от страните оспорва касационната жалба на насрещната страна по съображения в писмен отговор, съответно – на „Фрут Фектъри“ ЕООД, депозиран на 27.03.2018 г., и на Ю. М. Н., Р. А. Н. и Н. А. Н.-Р., депозиран на 11.04.2018 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационните жалби са подадени в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса. Процесуално допустима обаче е само касационната жалба на „Фрут Фектъри“ ЕООД.
Недопустимостта на подадената от Ю. М. Н., Р. А. Н. и Н. А. Н.-Р. съвместна касационна жалба произтича от обстоятелството, че същата е насочена срещу акт, който не подлежи на касационен контрол.
Съобразно императивна разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. за търговски дела. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай, доколкото всеки от субективно съединените искове е с цена, под посочената сума – претенцията на всяка от ищците е за сумата 19 524.53 лв. Търговският характер на делото е обусловен от факта, че процесните вземания са възникнали във връзка с търговската дейност на ответното дружество – погасяване на негово задължение по договор за банков кредит, извършено от наследодателя на ищците в качеството му на съдружник в същото. Ето защо, подадената от Ю. М. Н., Р. А. Н. и Н. А. Н.-Р. съвместна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
По касационната жалба на „Фрут Фектъри“ ЕООД:
При постановяване на обжалваното решение в частта му, касаеща исковете с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, въззивният съд е приел, че главният спор между страните във връзка с определяне равностойността на дружествения дял в ответното дружество на починалия съдружник А. Ц. Н.-наследодател на ищците е, от една страна, за законосъобразността на извършеното непосредствено преди изготвянето на междинния счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членственото правоотношение – 31.03.2013 г., бракуване на 85% от основния актив на дружеството – вишнева градина, и от друга страна, за начина на осчетоводяване и счетоводно водене на същата като актив на дружеството – дали това осчетоводяване (заприходяване и водене) е следвало да се извършва, както е процедирало ответното дружество, по счетоводен стандарт (Н. 16), позволяващ и изискващ амортизирането на актива, или по счетоводен стандарт (Н. 41), според който този актив, като биологичен такъв, не се амортизира. По тези спорни въпроси решаващият състав е споделил извода на първата инстанция, че следва да се възприеме заключението на счетоводната експертиза, изготвено от вещото лице М., тъй като именно то, а не заключенията на другите вещи лица, съдържа обосновано и ясно становище относно начина, по който е следвало, съобразно действащите нормативни и вътрешни за ответното дружество актове, уреждащи счетоводната отчетност, да се води счетоводното отчитане на вишневата градина за нуждите на определянето на балансовата стойност на този основен актив към релевантния момент – края на м. март 2013 г. Въззивният съд е преценил като правилно изразеното от посочения експерт мнение, че осчетоводяването на извършеното непосредствено преди съставянето на междинния счетоводен баланс от 31.03.2013 г. бракуване на 85% от основния актив (вишневата градина) е в нарушение на приложимите счетоводни стандарти и обективни правни норми (чл. 18 ЗСПЗЗ и чл. 26б ППЗСПЗЗ), поради което базираната на него счетоводна операция не следва да се взема предвид при определянето на равностойността на дела на починалия съдружник. Решаващият състав е счел за неоснователни твърденията на въззивника-ответник, че съществува разлика между счетоводната операция по бракуване на процесната овощна градина и самото физическо унищожаване на трайните насаждения в същата, като предвиденото в нормативните актове разрешение на Министерството на земеделието и храните е необходимо само за унищожаването на насажденията, но не и за счетоводната операция по бракуването им. Изводът му за необходимостта от разрешение на МЗХ не само за физическото унищожаване на овощните дървета, но и за счетоводното отразяване на бракуването им, е направен въз основа на тълкуването на разпоредбите на чл. 18 ЗСПЗЗ и чл. 26б ППЗСПЗЗ, а също и с оглед законоустановеното изискване счетоводните операции да отразяват действителни, реални стопански операции, включително и продиктувани от нуждата градината да бъде бракувана по фитосанитарни съображения. Като непроменящо този извод е преценено и писмото на Министерство на земеделието и храните, Областна дирекция „Земеделие“ – [населено място], изпратено в отговор на въпрос на ответното дружество във връзка с прилагане на чл. 26б ППЗСПЗЗ. По отношение релевираното във въззивната жалба на ответника оплакване за несъобразяване на заключението на техническата експертиза, изготвено от вещото лице Л., решаващият състав е счел същото за неоснователно по съображения, че действителното фитосанитарно състояние на процесната овощна градина към края на м. март 2013 г. е ирелевантно за спора, тъй като за законосъобразното определяне на действителната равностойност на дела на починалия съдружник от значение е балансовата стойност на активите на дружеството.
Въззивният съд не е споделил доводите и на въззивниците-ищци във връзка с приложимия счетоводен стандарт (Н. 16 или Н. 41) и по-конкретно относно възможността за начисляване на амортизации на основния дружествен актив, като и в тази насока е възприел като правилно заключението на вещото лице М..
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол в атакуваната от „Фрукт Фектъри“ ЕООД негова част.
Първите два от поставените въпроси, свързани с определяне равностойността на дружествения дял на починалия съдружник-наследодател на ищците, са релевантни за изхода на конкретното дело. По отношение на същите обаче не е осъществено поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Това основание се явява недоказано за първия въпрос, тъй като цитираните в изложението три решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, изобщо не съдържат произнасяне по него, т. е. дали при осчетоводяване стойността на активите следва да се изхожда от действителното им фактическо състояние към предвидения в чл. 125, ал. 3 ТЗ момент. Същите решения не установяват и твърдяното от касатора противоречие по втория поставен от него въпрос. В тези актове на касационната инстанция е застъпено становището, обосновано с разпоредбите на чл. 13 ЗС и § 1, т. 3 от ДР на (отм.), че при определяне равностойността на дружествения дял на съдружника, чието членствено правоотношение е прекратено, активите на дружеството следва да се определят по тяхната историческа цена, която е цена на придобиване, себестойност, справедлива цена или друга цена според приложимите счетоводни стандарти, като при оспорване на изготвения от търговското дружество междинен счетоводен баланс съдът е длъжен да допусне изслушване на експертиза, която да провери неговата редовност и достоверност. В случая, въззивното решение не е постановено в отклонение на цитираната практика, а напротив в съответствие с нея, като в мотивите си решаващият състав изрично е посочил, че именно по този начин следва да бъде определена равностойността на дружествения дял. В действителност, поставеният от касатора втори въпрос отразява несъгласието му с възприетото от инстанциите по същество заключение на вещото лице М. по съображения, че същият е отказал да признае извършеното от дружеството бракуване на 85% от основния му актив – вишнева градина. Именно този въпрос е поставен като спорен и във въззивната жалба, без да е релевирано оплакване, че стойността на активите е определена в противоречие с цитираните разпоредби на приложимия Закон за счетоводството (отм.).
По отношение на въпроси № 3 и № 4 касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като същите не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да са обуславящи за изхода на конкретното дело. Тези въпроси са поставени с оглед твърдението на касатора, че съдът не е обсъдил релевираните от него във въззивната му жалба доводи и относимите за тях доказателства и по-конкретно – че не е обсъдил: агрономическата и техническа експертиза на вещото лице Л.; експертната оценка и становището относно фитосанитарното състояние на вишневата градина, изготвени от специалисти по растителна защита; нотариалните актове за собственост на градината, установяващи, че имотите не са част от масив с трайни насаждения, което прави неприложима нормата на чл. 18 ЗСПЗЗ; възражението, че част от представените по делото документи не носят подписи и/или печати, както и че са били изрично оспорени; възражението, че вещото лице М. не притежава необходимата професионална квалификация и компетентност и възражението срещу отказа да бъде уважен направения от дружеството отвод на същото вещото лице. Това твърдение обаче не кореспондира с фактите по делото. Видно от въззивната жалба, релевираните в нея оплаквания са свързани единствено с преценката на първоинстанционния съд, че протоколът за брак е съставен в противоречие с нормативните изисквания (чл. 18 ЗСПЗЗ и чл. 26б, ал. 2 ППЗСПЗЗ) и без да е съобразено заключението на агрономическата и техническа експертиза на вещото лице Л. и становищата на ангажираните от дружеството специалисти. Следователно, доколкото не е бил сезиран с всички останали оплаквания, с оглед императивно очертаната негова компетентност в чл. 269 ГПК, въззивният съд не е следвало да се произнася. Що се отнася заключението на вещото лице Л. и на другите две експертни оценки, липсата на обсъждане на същите се дължи на застъпеното от решаващия състав становище, че за определяне равностойността на дела на починалия съдружник от значение са балансовите показатели на стойността на активите, като фитосанитарното състояние на вишневата градина е ирелевантно в тази насока – извод, който е направен от въззивния съд при упражняване на изключителната му компетентност на инстанция по същество да прецени относимостта на определено доказателство за спора. Поради това, че посочените два въпроса нямат характер на обуславящи за делото, не следва да се преценява и заявеното за тях основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Общата предпоставка за допускане на касационния контрол отсъства и по отношение на въпроси № 5 – № 7, доколкото същите са относими към правилността на обжалваното решение. Видно от изложението, тези въпроси са аргументирани с оплакването на касатора, че „изобщо не е обсъдена приетата агрономическа и техническа експертиза на вещото лице Л.“, а не с необсъждането на невъзприетите заключения на другите две счетоводни експертизи. Както обаче беше отбелязано вече, въззивният съд е преценил, че доколкото актът за брак на 85% от вишневата градина е незаконосъобразен и не може да бъде счетоводно отразен, действителното фитосанитарно състояние на вишневата градина (основния актив на дружеството) е ирелевантно за определяне равностойността на дружествения дял и именно поради това не е обсъждал заключението на агрономическата експертиза, установяващо това състояние, т. е. в случая необсъждането на посоченото заключение не е резултат от неизпълнение задълженията на въззивната инстанция да обоснове защо възприема определено заключение и не възприема друго, нито се касае за „противоположни по смисъл заключения по едни и същи въпроси“, а е резултат от преценката на съда, че въпросът, по който се е произнесло вещото лице, е без значение за правния спор.
Настоящият състав намира, че останалите пет въпроса на касатора (въпроси № 8 – № 12) също не могат да бъдат определени като релевантни за делото по смисъла на разясненията в т. 1 на Тълкувателно решение № от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Част от тези въпроси не съответстват на данните по делото – възприетото от въззивния съд заключение на вещото лице М. изобщо не съдържа обсъждане или извод относно „състоянието на имота в агрономически аспект“, в какъвто смисъл е твърдението на касатора, на което са основани въпроси № 8, № 10, и № 11. Въпрос № 9 е без значение, тъй като отговорът му предполага произнасяне по доказателствената стойност на експертното заключение, което е въпрос по правилността на обжалвания акт. Освен това следва да се отбележи, че във въззивната жалба на дружеството изобщо не е заявено оплакване във връзка с годността на ползваните от експертизата документи, а единствено във връзка с отказа да бъде осчетоводен изготвеният от него протокол за брак на значителна част от процесната овощна градина. Що се отнася до последния въпрос, иревантността на същия произтича от обстоятелството, че в него се съдържа становището на самата страна за невъзможността при множество експертизи от „вещи лица с различна квалификация“ „да се достигне до еднозначен извод за точните факти“, което е очевидно в противоречие с мотивите на въззивната инстанция. Преценката за това дали се налага назначаването на нова експертиза, независимо от наличието на вече приети заключения, принадлежи единствено на съда, разглеждащ спора, като правилността на тази преценка е предмет на самия касационен контрол, но не и на производството по допускането му. Предвид изложените съображения за отсъствие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, не подлежи на обсъждане и заявеното от касатора основание за противоречие на обжалваното решение по посочените по-горе въпроси с цитираната от него практика по чл. 290 ГПК.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на въззивното решение. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая, касаторът е отъждествил твърдяната от него очевидна неправилност с неправилността на въззивното решение по изложените в касационната жалба оплаквания, изцяло касаещи възприетото от решаващия състав заключение на вещото лице М.. Поради това и доколкото настоящият състав не констатира служебно очевидна неправилност на постановеното от Софийски апелативен съд решение, касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на посоченото основание.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2569 от 08.12.2017г. по т. д. № 1245/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта, касаеща уважените искове по чл. 125, ал. 3 ТЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Ю. М. Н. от [населено място], Р. А. Н. от [населено място] и Н. А. Н.-Р. от [населено място] срещу решение № 2569 от 08.12.2017г. по т. д. № 1245/2017 г. на Софийски апелативен съд.
В частта, с която се оставя без разглеждане касационната жалба на Ю. М. Н., Р. А. Н. и Н. А. Н.-Р. срещу решение № 2569 от 08.12.2017г. по т. д. № 1245/2017 г. на Софийски апелативен съд, определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчване на препис на страните. В останалата му част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: