5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
София,19.07.2016 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1451/2016
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. Д. В., лично и в качеството му на управител на [фирма], [населено място] против определение № 109 от 04.04.2016 г. по ч. т. д. № 98/2016 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Бургаски окръжен съд определение № 167 от 10.02.2016 г. С първоинстанционния акт е оставена без уважение молбата на настоящите частни касатори (ответници в исковото производство) за възстановяване на срока за подаване на писмен отговор на депозираната срещу тях искова молба и за предявяване на насрещна искова молба.
В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение е недопустимо поради това, че изобщо липсва пропуснат срок, доколкото участието и на физическото лице Н. В. (наред с търговското дружество) като страна по спора налага делото да бъде квалифицирано като гражданско, а не търговско, в който случай срокът за подаване на отговор на исковата молба и за предявяване на насрещен иск е спазен. Като обстоятелство, водещо до недопустимост на въззивния акт, се посочва и насрочването на открито съдебно заседание, без да е уточнено дали то е по хода на делото или за възстановяване на пропуснат срок по реда на чл. 66, ал. 1 ГПК и без да е изпратено съобщение до ответниците, че са пропуснали срока за подаване на отговор на исковата молба. Освен като недопустимо, частните касатори оспорват въззивното определение и като неправилно с твърдението, че изводът на съда за отсъствие на предпоставките за възстановяване на срока е направен при погрешна преценка на доказателствата.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Допустимо ли е съдът да се произнесе по същество по молба за възстановяване на пропуснат срок, преди да се е произнесъл по въпроса, дали срокът изобщо е бил пропуснат; 2. Следва ли да се квалифицира като търговска сделка договор, по който едно от задължените лица няма търговско качество, респ. производството да бъде разглеждано по реда на Глава ХХХІІ; 3. Как следва да бъде направена субективната преценка на материалните предпоставки по чл. 64, ал. 2 ГПК; 4. Съставлява ли основание по чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на пропуснат процесуален срок несвоевременно обработената и неправилно датираната от пощенския оператор пратка“.
По отношение на втория и четвъртия въпрос се поддържа, че решаването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК); по отношение на първия въпрос – че е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС (определение № 129 от 26.02.2015 г. по ч. т. д. № 3286/2015 г. на ІІ т. о.) и че е решаван противоречиво от съдилищата (с позоваване на определение № 18 от 10.01.2008 г. по ч. т. д. № 376/2007г. на ІІ т. о.); по отношение на третия въпрос – че е решен в противоречие с практиката на ВКС (определение № 10 от 12.01.2011 г. по ч. гр. д. № 626/2010 г. на ІІІ г. о.; определение № 353 от 27.06.2011г. по ч. гр. д. № 126/2011 г. на ІІІ г. о.; определение № 429 от 12.12.2013г. по ч. гр. д. № 7174/2013 г. на ІІ г. о.; определение № 707 от 23.07.2012г. по ч. т. д. № 501/2012 г. на ІІ т. о.).
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване по съображения, подробно развити в писмен отговор от 01.06.2016 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е отказано възстановяване на срока по чл. 367 ГПК за подаване на отговор на исковата молба и за подаване на насрещна искова молба, въззивният съд е приел, че в случая не са налице особени непредвидени обстоятелства, причинили пропускането на този срок. Според съдебния състав, от събраните по делото доказателства не може да се счете за установено твърдението на ответниците, че са подали отговора на исковата молба и насрещната си искова молба на 21.10.2015 г., т. е. в предвидения в закона срок, но че по вина на пощенската служба същите са обработени и датирани с по-късна дата – 31.10.2015 г. В тази насока, съдът се е позовал на показанията на посочената от самите ответници свидетелка Р. В. (съпруга на ответника В.), че отиването им в пощенския клон е станало след края на работния ден, което е наложило пликът с документите да бъде пуснат в пощенската кутия отвън. Независимо от това, съдът е преценил, че дори и действително да е имало забавяне при извършване на куриерската услуга, [фирма] не е единственият лицензиран пощенски оператор на територията на [населено място] и поради това частните жалбоподатели са имали възможността да използват куриерските услуги и на други лицензирани пощенски оператори, включително и на следващия ден – 22.10.2015 г., който именно се явява краен за подаване на отговор и насрещна искова молба. Като допълнителен аргумент, че не са налице особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, разяснени в конкретно цитирана практика на ВКС като такива, възникнали внезапно и непредвидено и обективно препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие, въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса, въззивната инстанция е посочила установения от свидетелката факт, че отговорът на исковата молба и насрещната молба са били изготвени от адвокат, от което е направила извод, че е съществувала и друга възможност за подаването на документите. По отношение пътуването на частния жалбоподател и съпругата му в чужбина на 22.10.2015 г. е прието, че доколкото е било планирано, а не инцидентно, то не може да се счете за особено непредвидено обстоятелство.
Като неоснователно е преценено и оплакването в частната жалба за недопустимост на първоинстанционното определение поради неправилна квалификация на спора като търговски, а не граждански. С оглед предмета на делото – претенция за присъждане на неустойка за забава по договор за строителство, въззивният съд е преценил,че делото безспорно следва да бъде квалифицирано като търговско по смисъла на чл. 365 ГПК.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По отношение на третия и четвърия въпрос не е налице общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като въпросите касаят възприемането на фактическата обстановка и обсъждането на събраните по делото доказателства, което, съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е предмет на самия касационен контрол, но не и на производството по допускането му. Освен това, последният въпрос съдържа твърдение на страната за „несвоевременно обработена и неправилно датирана от пощенския оператор пратка“, което, видно от мотивите на обжалвания акт, не е счетено за доказано. Поради липса на задължителната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, не подлежат на обсъждане поддържаните по отношение на тези въпроси основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Независимо, че са значими за изхода на делото, останалите два въпроса също не могат да обосноват допускане на касационното обжалване. Не е налице твърдяното противоречие по въпроса за допустимостта съдът да се произнесе по същество на молба за възстановяване на пропуснат срок, преди да се е произнесъл по въпроса дали срокът изобщо е бил пропуснат. Действително, в цитираната от частните касатори задължителна практика на ВКС – определение № 129 от 26.02.2015 г. по ч. т. д. № 3286/2015 г. на ІІ т. о. – е прието, че при спор дали срокът за извършване на определено процесуално действие е започнал да тече и дали е изтекъл, за да е възможно възстановяването му по реда на чл. 64 и сл. ГПК, съдът следва да разреши възникналия спор и да уведоми за становището си заинтересованата страна. Същевременно, обаче, е посочено, че изрично произнасяне и уведомяване за пропускането на срока няма да е необходимо, когато самата страна признава този факт или когато с оглед на конкретните доказателства по делото, той е безспорен. В тези именно изключения попада и настоящият случай, тъй като в депозираното заявление от 20.11.2015 г. самите ответници по делото, с оглед изрично дадени им от съда указания от 10.11.2015 г. да докажат спазване на преклузивния срок по чл. 367 ГПК, признават, че подадените от тях отговор на исковата молба и насрещна искова молба носят пощенско клеймо с дата 03.11.2015 г., която е след срока по чл. 367 ГПК, като твърдят грешка на пощата и отправят искане, при условията на евентуалност, за възстановяване на срока по реда на чл. 64, ал. 2 ГПК. Освен това, липсва противоречие с цитираната практика и поради обстоятелството, че в конкретната хипотеза ответниците по делото са били уведомени, че съдът счита срокът за пропуснат, не само с разпореждането от 10.11.2015 г., с което са им дадени указания за доказване на спазването му, но и с разпореждането от 21.12.2015 г., с което делото е насрочено в открито съдебно заседание с изричното посочване, че то е по чл. 66 ГПК.
К. контрол не следва да се допусне и по въпроса дали е търговска сделка договор, по който едно от задължените лица няма търговско качество. По отношение на този въпрос не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като отговорът на същия произтича от самия закон – чл. 365 ГПК и чл. 286 ТЗ – и от вида на конкретната сделка.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 109 от 04.04.2016 г. по ч. т. д. № 98/2016 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: