О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
София, 11.03.2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тридесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1922/2018г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. И. Т., чрез законния му представител Д. Г. Т., и насрещна касационна жалба на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, гр. София срещу решение № 255 от 26.01.2018 г. по в. гр. д. № 4212/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Касаторът Г. И. Т. обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, решение № 2183 от 03.04.2017 г. по гр. д. № 6256/2014 г. за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 22.12.2012 г. за разликата от 230 000 лв. до пълния претендиран размер 420 000 лв.
В жалбата на касатора-ищец се поддържа, че в атакуваната от него част решението на Софийски апелативен съд е неправилно на всички основания, предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК. Изразено е несъгласие с извода за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат поради неизползване на система за обезопасяване и предпазен колан с твърдението, че този извод е направен, без да са налице категорични доказателства за причинна връзка между нарушението на ЗДвП и тежестта на получените травматични увреждания, както и че при преценката допуснато ли е нарушението по чл. 137б, ал. 1 ЗДвП съдът е следвало да съобрази обстоятелството, че ищецът е бил с ръст над 150 см, което изключва използването на система за обезопасяване. Подробни съображения са изложени и във връзка с размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Според посочения касатор, обезщетението е занижено, не съответства на претърпените болки и страдания и при определянето му не са съобразени указанията по приложението на чл. 52 ЗЗД, дадени в ППВС № 4/68 г. и формираната от ВКС практика по чл. 290 ГПК, а така също – не са отчетени конкретните икономически условия в страната и лимитите за отговорността на застрахователите към датата на настъпване на процесното ПТП.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Може ли съдът да приеме, че е налице съпричиняване, когато приносът на пострадалия за настъпването на ПТП не е ясно установен и конкретно посочен; 2. Може ли съдът да приеме, че е налице съпричиняване, когато не е налице причинна връзка между поведението на ищеца и настъпилия вредоносен резултат; 3. Следва ли при определяне на справедливо обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с конкретната икономическа обстановка и инфлационни процеси; 4. При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, начина, времетраенето и степента на възстановяването му, остатъчните явления, претърпените неудобства и социален характер до момента и за в бъдеще“.
Касаторът Г. И. Т. поддържа, че така поставените въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), съответно – решение № 6 от 03.02.2017 г. по гр. д. № 53091/2015 г. на ІІІ г. о., решение № 21 от 03.02.2017 г. по т. д. № 437/2016 г. на ІІ т. о., решение № 19 от 08.02.2017 г. по т. д. № 50177/2016 г. на ІV г. о. (за първите два въпроса); решение № 83 от 06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ІІ т. о. и решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ІІ т. о. (за третия въпрос) и ППВС № 4/68 г. и решение № 749 от 05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т. о. (за четвъртия въпрос). По отношение на последния въпрос бланкетно е заявено и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Насрещният касатор Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, гр. София обжалва въззивното решение в частта, с която предявеният от Г. И. Т. иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) е уважен за разликата над сумата 100 000 лв. до 230 000 лв. Счита, че в посочената част въззивният акт е неправилен, от една страна, поради това, че присъденото обезщетение е завишено и не съответства на критерия „справедливост“, а от друга страна – тъй като определеният процент на съпричиняване на вредоносния резултат е занижен, доколкото не е отчетено обстоятелството, че при произшествието травми са получени само от ищеца поради липса на поставен предпазен колан, докато останалите пътници (неговите родители) са били с поставени колани и поради това не са получили увреждания.
В инкорпорираното в самата касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК насрещният касатор моли за допускане на касационното обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по преценените от него като значими за изхода на делото въпроси: „1. При произнасянето относно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат с определяне на неговото процентно изражение какви следва да бъдат обективните критерии, от които да се ръководи съдът; 2. Конкретността на приноса за настъпване на вредоносния резултат, както и неговото обективно изражение следва ли да бъдат определени чрез влагане на съдържание в конкретно обстоятелство, съставляващо част от критериите за приложение на принципа за справедливост“.
Ответникът по касация – Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, гр. София – не заявява становище по допускане на касационното обжалване на въззивното решение в атакуваната от ищеца Г. И. Т. част.
Ответникът по насрещната касационна жалба – Г. И. Т. – моли за недопускане на касационното обжалване по съображения в писмен отговор от 16.07.2018 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба на Г. И. Т. е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено, че на 22.12.2012 г. е настъпило пътно-транспортно произшествие, причинено виновно от застрахован при ответника водач по риска „Гражданска отговорност“, в резултат от което ищецът е получил следните увреждания: Открито счупване на двете подбедрици и нарушаване целостта на артериите им; остеомиелит на дясната голямопищялна кост; състояние след метална остиосинтеза на двата големи пищяла; псевдоартроза на дясната голямопищялна кост; лезия на десния общ малкопищялен нерв; тотална денервация на предния голямопищялеан мускул, дългия малкопищялен мускул и късия екстензор на пръстите; деформация на дясното стъпало, т. н. „конско стъпало“; дефект на кожата на предната повърхност на дясната подбедрица; състояние след размачкване на двете подбедрици; дясното ходило е в еквиноварус позиция с липсващи волеви движения.
Решаващият състав е споделил изцяло изводите на първата инстанция по двата спорни във въззивното производство въпроса – за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат. За да прецени, че сумата 300 000 лв. представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД, съдът е взел предвид: броя и тежестта на получените от ищеца травми; проведените множество оперативни, терапевтични и рехабилитационни интервенции и процедури; изключително силните болки, които пострадалият е изпитвал по време на продължителния лечебен и възстановителен процес; обстоятелството, че рехабилитацията ще продължи до края на живота му поради нарушената нормална статика вследствие на уврежданията; песимистичната прогноза за пълно възстановяване на десния крак; икономическите условия към датата на произшествието и действащите лимити на отговорност на застрахователите по риска „Гражданска отговорност“.
Освен това, съдебният състав е съобразил и неблагоприятното отражение на травмите върху психиката на пострадалия, отчитайки, че същият е дете; че не може да се върне към нормалното за всички деца ежедневие, игри и обучение в училище; че изпитва неудобство от белезите по краката си и от ползването на помощни средства за придвижване.
За основателно въззивният съд е преценил възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, като е възприел определения от първата инстанция обем на същото, изчислявайки го като аритметична величина на 23.33 %. Изводът за съпричиняване, изразяващо се в неизползването на система за обезопасяване на деца (нарушение на чл. 137б, ал. 1ЗДвП) е направен с оглед заключението на изслушаната по делото комплексна медицинска и автотехническа експертиза и конкретния механизъм на произшествието. Като неоснователно е счетено оплакването на въззивника-ищец, че доколкото ръстът му е над 150 см към датата на произшествието, същият не е имал задължение да ползва системата за обезопасяване. В тази насока съдът се е позовал на императивната разпоредба на чл. 137в ЗДвП, установяваща задължение за ползването на система за обезопасяване за всички деца на възраст под 12 години и на факта, че пострадалото дете е било на 8 години.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато поради отсъствие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Първите два от поставените от касатора Г. И. Т. въпроси, свързани с приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, представляват по своята същност оплакване срещу извода на въззивната инстанция за съпричиняване на вредоносния резултат от негова страна. Въпросите съдържат твърдението на самата страна, че „приносът на пострадалия за настъпването на ПТП не е ясно установен и конкретно посочен”, както и че „не е налице причинна връзка между поведението на ищеца и настъпилия вредоносен резултат“, което твърдение е в явно противоречие с изводите, до които е достигнал решаващият състав. В обжалваното решение ясно и недвусмислено е посочено в какво се изразява приносът на пострадалото лице, а именно – в това, че не е използвана системата за обезопасяване, която поради възрастта на същото към датата на произшествието (8 години) е била задължителна. Съдебният състав подробно е аргументирал и наличието на причинна връзка между неизползването на системата за обезопасяване с тежестта на получените от ищеца травматични увреждания. Що се отнася до обосноваността на тези негови изводи, това е въпрос, който е относим към правилността на постановения акт и поради това не може да бъде основание за допускане на касационното обжалване, в какъвто смисъл са указанията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
По същите съображения не могат да бъдат определени като обуславящи изхода на конкретното дело (по смисъла на разясненията в цитираното тълкувателно решение) и въпросите (трети и четвърти), свързани с е размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Видно от мотивите на обжалвания акт, при преценката за обема на вредите решаващият състав изцяло се е съобразил със задължителната съдебна практика (ППВС № 4/68 г. и практиката по чл. 290 ГПК), като е взел предвид и подробно е обсъдил всички специфични за случая обстоятелства. При определяне размера на дължимото обезщетение е отчел също лимитите на застрахователно покритие и икономическите условия в страната към датата на пътно-транспортното произшествие. Несъгласието на касатора с тази преценка, обективирано в посочените два въпроса, представлява по своето естество оплакване за необоснованост на обжалвания акт, т. е. основание за касация, но не и за допускането й.
Поради изложените съображения, настоящият състав намира, че подадената от Г. И. Т. касационна жалба не следва да бъде допусната до разглеждане.
При този резултат и с оглед изричната норма на чл. 287, ал. 4 ГПК, по насрещната касационна жалба на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, макар и депозирана в срок, не се дължи произнасяне.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 255 от 26.01.2018 г. по в. гр. д. № 4212/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Застрахователна компания „Лев Инс“ АД насрещна касационна жалба срещу решение № 255 от 26.01.2018 г. по в. гр. д. № 4212/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, само в частта за оставяне на насрещната касационна жалба без разглеждане. В останалата му част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: