О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 268
София, 11.05. 2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на деветнадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 756/2017
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] (н.), [населено място] срещу определение № 11 от 10.01.2017 г. по в. ч. т. д. № 697/2016 г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, II състав, с което е потвърдено постановеното от Търговищкия окръжен съд определение № 279 от 08.11.2016 г. по т. д. № 103/2016 г. С първоинстанционния акт е върната като нередовна подадената от дружеството искова молба с вх. № 3080/22.08.2016 г.
Частния касатор моли за отмяна на въззивното определение като неправилно. Основаното му оплакване е за нередовно връчване на постановеното от първоинстанционния съд разпореждане № 342 от 20.10.2016 г. по т. д. № 103/2016 г. Излага съображения за липса на представителна власт на адвокат К. Д. с твърдението, че същият не е разполагал с пълномощно по горепосоченото дело, поради което счита, че съдебният акт е следвало да бъде връчен на вписания в Търговския регистър адрес на управление на дружеството. Освен това поддържа, че съдът не е направил всичко възможно съобщението да достигне до страната, тъй като не е провел процедурата по чл. 47 ГПК чрез залепване на уведомление.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че в атакуваното определение съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, по отношение на които се поддържат всички предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК основания. Като такива са формулирани следните въпроси: „1. Редовно ли е връчено съобщение за нередовност на искова молба по реда на чл. 127 ГПК на адвокат, който няма изрично пълномощно по дело, което е образувано по разделяне на друго дело, по което същият е овластен чрез изрично писмено пълномощно само по конкретното дело, в случая т. д. № 61/2016 г. по описа на ОС – [населено място]; 2. Следва ли съдебният състав да уведоми търговеца по адреса му на управление при изрично волеизявление на адвоката, че същият не притежава представителна власт по дело, по което прави това възражение (т. д. № 103/2016 г. по описа на ОС – [населено място]); 3. При разделяне на едно производство по предявени искове и новообразувани дела, като при наличие на изрично пълномощно по само първоначалното дело, счита ли се, че процесуалният представител (адвокат) е упълномощен и по всички новообразувани дела”. В подкрепа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК частният касатор се позовава на решение № 106 от 24.06.2010 г. по т. д. № 125/2010 г. на ВКС, II т.о. и решение № 604 от 28.11.2008 г. по т. д. № 324/2008 г. на ВКС, I т.о. По отношение на релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК представя определение № 301 от 08.05.2014 г. по в. ч. т . д. № 230/2014 г. на Варненски апелативен съд.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – оспорва същата и моли за недопускането й до разглеждане, респ. за оставянето й без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 06.03.2017 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди определение № 279 от 08.11.2016 г. по т. д. № 103/2016 г. на Търговищкия окръжен съд, въззивният съд е приел наличието на овластяване от търговското дружество за адвокат К. Д. по новообразуваното дело № 103/2016 г., предвид предявяването на исковете (предмет на горепосоченото дело) с допълнителна искова молба по т. д № 61/2016 г. Споделил е становището на първата инстанция относно редовното връчване на съдебния акт по смисъла на чл. 51, ал. 3 ГПК. Приел е, че липсват данни за оттегляне на пълномощията на адвокат К. Д. или за наличие на обстоятелства в съдържанието на пълномощното, които да обосноват извода за неотнасянето на същото за съответната инстанция.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато поради отсъствие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. За да е значим за конкретното дело по смисъла на задължителните указания на т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е обусловил изхода на делото. В случая това условие не е налице по отношение на поставените въпроси. Същите са засегнати в мотивите на обжалваното определение, но не са обусловили решаващите изводи на въззивната инстанция. Отделно от това не може да се обоснове допускане на касационния контрол и поради това, че въпросите са изцяло относими към правилността на обжалвания съдебен акт, която е предмет на самото касационно производство, в какъвто смисъл са разясненията, дадени в т. 1 от цитираното тълкувателно решение.
Дори и да се приеме, че поставените въпроси отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, същите не могат да обосноват допускане на касационното обжалване, тъй като не са налице поддържаните по отношение на тях основания.
Цитираните в изложението решения не доказват твърдяното противоречие на обжалвания съдебен акт с практиката на ВКС, тъй като същите са постановени по реда на чл. 303 ГПК и не съставляват задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, във връзка с т. 2 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед задължителните указания по т. 3 на горецитираното тълкувателно решение не е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като частният касатор не е представил доказателство, че постановеното от Варненския апелативен съд определение е влязло в сила.
Що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, същото не е надлежно заявено. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, „точното прилагане на закона и развитието на правото“ формират едно общо основание за допускане на касационния контрол. В случая, частният касатор поддържа, че поставените въпроси са от значение само за развитието на правото, без да твърди и значимост на същите за точното прилагане на закона.
Поради изложените съображения въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 11 от 10.01.2017 г. по в. ч. т. д. № 697/2016 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: