О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
София, 20.07.2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1581/2017
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., в качеството им на постоянни синдици на [фирма] – в несъстоятелност ( [фирма] /н./), срещу определение №1726 от 25.05.2017 г. по ч. гр. д. № 2565/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 2734 от 24.04.2017 г. по т. д. № 1520/2017 г. на Софийски градски съд, VІ-4 състав за прекратяване на производството пред този съд и изпращане на делото по компетентност на Благоевградски окръжен съд.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна и за връщане на делото на Софийски градски съд за разглеждане на предявения иск. Навеждат се оплаквания, че при постановяване на определението въззивният съд не е съобразил специалната подсъдност на исковете по чл. 135 ЗЗД, предвидена в разпоредбата на чл. 62 от Закона за банковата несъстоятелност /З./ и е достигнал до незаконосъобразен и необоснован извод, че специалната подсъдност по чл. 62 ал. 2 З. е приложима само за искове по чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на сделки и действия, по които страна е банката в несъстоятелност.
Като значими за допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, инкорпорирано в частната касационна жалба, са поставени въпросите: „ 1. Кой е местнокомпетентният съд да разгледа иск, предявен от синдиците на банка в несъстоятелност по чл. 135 от ЗЗД във вр. с чл. 62 от З. – съдът по несъстоятелността или съдът по местонахождение на недвижимите имоти, предмет на сделката, чиято относителна недействителност се претендира; 2. Може ли банката в несъстоятелност да е ответник по иск по чл. 135 от ЗЗД, когато се претендира относителна недействителност на сделка, в която тя не е участвала; 3. Влизат ли в приложното поле на чл. 62 от З. искове по чл. 135 от ЗЗД, предявени от синдика на банка в несъстоятелност против длъжник на банката и трето лице”.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Производството по т. д. № 1520/2017 г. по описа на Софийски градски съд е образувано по предявен пред СГС от синдиците на [фирма] /н./ против [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] иск за обявяване за относително недействителна по отношение на [фирма] /н./ на сключената между ответните дружества договорна ипотека върху 6 броя недвижими имоти, находящи се в [населено място], обективирана в нотариален акт № 079, том ІІ, рег. № 7986, дело № 240/2015 г. на нотариус Ф. Ш.. В исковата молба са изложени твърдения, че в резултат на извършено преобразуване „В&В. оранжерии П.” О. (длъжник на банката с непогасени задължения по множество договори за банков кредит), ответникът [фирма] е един от правоприемниците на „В&В. оранжерии П.” О. и отговаря солидарно за неговите задължения. С оглед на това, учредената от него ипотека в полза на втория ответник [фирма] представлява сделка, която уврежда банката, тъй като препятства възможността за удоволетворяване на вземанията й от стойността на ипотекираните имоти.
С определение № 2734 от 24.04.2017 г. Софийски градски съд е прекратил образуваното пред него исково производство по чл. 135 ЗЗД и е изпратил делото по компетентност на Окръжен съд – [населено място], като е приел, че според правилото на чл. 109 ГПК искът е местно подсъден на съда в [населено място], в чийто район се намират имотите, предмет на договора за ипотеката.
Сезиран с частна жалба от синдиците на [фирма] /в несъстоятелност/, Софийски апелативен съд е споделил извода на първата инстанция, че с оглед местонахождението на недвижимия имот (гр. П.), предмет на оспорваната сделка, местно компетентен да разгледа иска по чл. 135 ЗЗД, съгласно чл. 109 ГПК, е Благоевградски окръжен съд.
Въззивният съд не е възприел довода на синдиците за приложимост на предвидената в чл. 62, ал. 2 З. специална подсъдност за искове по чл. 135 ЗЗД, обуславяща подсъдност на предявения от тях иск на Софийски градски съд като съд по несъстоятелност на „Корпоративна търговска банка/ АД /в несъстоятелност/. Изложил е съображения, че разпоредбата на чл. 62, ал. 2 З. и уредената в нея специална подсъдност е относима само към предявяването на отменителни искове за попълване масата на несъстоятелността на банка в открито производство по несъстоятелност, с които се цели обявяване на относителна недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката на сделки или действия, извършени от самата банка в определените от закона хипотези преди датата на неплатежоспособност, които могат да бъдат предявени освен от лицата по чл. 60, ал. 3 З., така и от всеки кредитор на банката. По съображения, че в конкретния случай синдиците са предявили иск в рамките на предоставените им от закона правомощия за обявяване на относителна недействителност по отношение на банката в несъстоятелност на сделка, извършена от длъжник на банката и трето лице, съдът е отрекъл приложимостта на специалната подсъдност по чл. 62, ал. 2 З. към така предявения иск.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставки за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
Според разясненията и задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване се допуска, когато с въззивния съдебен акт е разрешен правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, по отношение на който са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Посочването на значимия за изхода на делото правен въпрос е задължение на касатора, който следва да обоснове и специфичните за основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК допълнителни предпоставки.
Първите два въпроса, с които частният касатор е аргументирал общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационен контрол, не отговарят на изискването да са от значение за изхода на делото. В мотивите към обжалваното определение въззивният съд е посочил, че предявеният от синдиците на [фирма] /н./ иск не се обхваща от хипотезата на чл.62 , ал. 2 З., т. е. не представлява „иск по чл. 135 ЗЗД във вр. с чл. 62 З.”, в какъвто смисъл е зададен първият въпрос, и в зависимост от тази преценка е формирал извода си за неприложимост към иска на уредената в чл. 62, ал. 2 З. специална подсъдност. Правилността на извода, че в конкретния случай не е предявен иск по чл. 135 от ЗЗД, попадащ в приложното поле на разпоредбата на чл. 62 З., не може да бъде проверявана в стадия за селекция на касационните жалби и затова първият въпрос не може да послужи като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол. Обявената в несъстоятелност банка не е конституирана като ответник по делото с предявения от синдиците иск и въззивният съд не е изразявал становище дали може или не може тя да е ответник по иска, след като не е страна в оспорваната сделка. Липсата на произнасяне изключва обуславящото значение и на втория въпрос, а несъответствието на двата въпроса с общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК прави безпредметно обсъждането на поддържаната във връзка с тях допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
От значение за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е третият въпрос за това – дали в приложното поле на чл. 62 З. влизат искове по чл. 135 ЗЗД, предявени от синдика на банка в несъстоятелност против длъжник на банката и трето лице. По отношение на същия, обаче, не е осъществена специфичната за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК допълнителна предпоставка, а именно – въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е изяснено, че разрешеният с обжалваното решение/определение правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Разпоредбата на чл. 62 З., озаглавена „Предявяване на отменителен иск”, е ясна, точна и пълна и не създава условия за противоречивото й прилагане от съдилищата. В ал. 1 са посочени отменителните искове, които попадат в приложното поле на чл. 62 З. и до които се отнася уредената в ал. 2 специална подсъдност на съда по несъстоятелност. Предмет на изброените в чл. 62, ал. 1 З. отменителни искове са правни действия и сделки, които са извършени от или са сключени с участие на банката в несъстоятелност и имат за последица намаляване или обременяване на масата на несъстоятелността. Участието на банката в действието или сделката, засягаща масата на несъстоятелността, е причината законодателят да предвиди специална подсъдност за исковете по ал. 1 на чл. 62 З. и да възложи разглеждането им на съда по несъстоятелност. Специалната подсъдност по 62 ал. 2 З. се прилага и за иска по чл. 135 ЗЗД, посочен изрично в ал. 1 на чл. 62 З., когато той е предявен под формата на отменителен иск, т. е. като иск за обявяване на относителна недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сделки или действия с участие на банката в несъстоятелност, чрез които е намалена или обременена масата на несъстоятелността и по този начин е застрашено удовлетворяването на кредиторите. Извън посочената хипотеза предявяването на иск по чл. 135 ЗЗД от синдиците, в изпълнение на правомощията им по чл. 31 З., с цел попълване на масата на несъстоятелността чрез оспорване на разпоредителни сделки, сключени от длъжници на банката в несъстоятелност, е подчинено на общите правила за подсъдност по чл. 105 и сл. ГПК и за тях не се прилага чл. 62 ал. 2 З.. Като се има предвид съдържанието на разпоредбата на чл. 62 З., касационното разглеждане на поставения от частните жалбоподатели трети въпрос няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото в аспекта на разясненията в т. 4 от цитирания тълкувателен акт, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационен контрол.
В исковата молба синдиците са посочили, че предявяват иска за попълване на масата на несъстоятелността на [фирма] /н./. При направеното в този смисъл изявление дължимата за производството по частната касационна жалба държавна такса следва да се събере при окончателното приключване на делото в зависимост от неговия изход, съгласно чл. 62, ал. 2, изр. 2 З..
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1726 от 25.05.2017 г. по ч. гр. д. № 2565/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :