О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 349
С., 25.06. 2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2804/2014г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение № 914 от 08.05.2014 г. по в. гр. д. № 4615/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на решение № 1406 от 06.08.2013 г. по т. д. № 3665/2012 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-12 състав, е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу дружеството-касатор положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване съществуването на вземане в размер на сумата 687 500 евро, произтичащо от запис на заповед от 14.11.2007 г., с присъждане на законна лихва върху тази сума за периода от 06.01.2012 г. до окончателното й изплащане.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно на всички предвидени в закона /чл. 281, т. 3 ГПК/ основания. Твърди, че преценката на въззивния съд във връзка с редовността на процесния запис на заповед е в противоречие със задължителната съдебна практика, тъй като не е отчетена липсата на израза „запис на заповед” в текста на документа. Освен това, според касатора, в отклонение от практиката е и разглеждането на менителничния ефект само от външна страна, без да е изследвано наличието на твърдяното в самата искова молба каузално правоотношение, по повод на което същият е издаден.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с поддържане на всички основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, са поставени въпросите: „1. Редовен ли е запис на заповед от формална страна, при който изразът „запис на заповед” не е включен в контекста на документа, а именно контекстът започва след заглавието и обхваща само тази част на текста, в която се изразява обещанието на издателя да заплати определена сума пари на поемателя; 2. За успешното провеждане на установителния иск по чл. 422 ГПК следва ли ищецът да докаже и наличието на каузално правоотношение, за обезпечаване на което е издаден записът на заповед, или е достатъчно само формална проверка за редовността на менителницата от външна страна”. В подкрепа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на първия въпрос касаторът се позовава на Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. на ОСТК на ВКС, а на втория въпрос – на множество решения на касационната инстанция, постановени по реда на чл. 290 ГПК. За доказване на твърдението, че поставените въпроси се решават противоречиво от съдилищата, са представени решения на въззивни съдилища, за които няма данни да са влезли в сила.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на предвидените в чл. 280 ГПК предпоставки, респ. за неоснователност на касационната жалба, по съображения, изложени в писмен отговор от 31.07.2014 г. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за дължимост на сумата 687 500 евро по заповед за незабавно изпълнение от 21.01.2012 г., издадена по ч. гр. д. № 901/2012 г. на Софийски районен съд, по реда на чл. 417, т. 9 ГПК, въз основа на запис на заповед от 14.11.2007 г., въззивният съд е приел за безспорно доказано съществуването на вземане за посочената сума в полза на [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] – издател на записа на заповед. Решаващият състав не е споделил извода на първата инстанция за нередовност на процесния менителничен ефект поради отсъствие на един от задължителните му реквизити – израза „запис на заповед” в текста на документа. Тълкувайки логически и систематично поетите с документа задължения, с оглед написаното в него „За [фирма], като издател и платец по настоящия запис на заповед”, както и с оглед поетото безусловно задължение да се заплати определена парична сума, съдът е приел, че посоченото императивното изискване на закона е изпълнено и че изразът „запис на заповед” е част от текста на документа.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и по двата поставени въпроса, доколкото те не могат да бъдат определени като обуславящи изхода на делото съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на първия въпрос отсъствието на тази обща предпоставка произтича от обстоятелството, че отговорът му е обусловен от обсъждането на едно конкретно доказателство, а именно – на процесния запис на заповед. Изводът за това, дали изразът „запис на заповед” се съдържа в текста на документа, е предпоставен от тълкуване на същия, което е правомощие, предоставено в изключителната правораздавателна компетентност на инстанцията по същество, като правилността на извършената от съда преценка е предмет на самото касационно обжалване, а не на допускането му. Поради това не може да се счете, че е налице и противоречие с цитираното тълкувателно решение, а доколкото касаторът не твърди допуснато нарушение на правилата за тълкуване, нито е поставил въпрос в този смисъл, не ми могло да се обсъжда и съответствието на въззивния акт с практиката по чл. 20 ЗЗД.
По отношение на втория въпрос отсъствието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК следва от обстоятелството, че въззивното решение не съдържа произнасяне по него. Видно от изложените мотиви, съдът не е направил извод, че формалната редовност на записа на заповед е достатъчна и че не следва да бъде доказано наличието на каузално правоотношение. Обсъждането само на въпроса, дали е изпълнено изискването изразът „запис на заповед” да се съдържа в текста на документа, произтича от факта, че това е единственото заявено във въззивната жалба оплакване, което именно, с оглед нормата на чл. 269 ГПК, очертава и предмета на произнасяне от въззивния съд. В тази връзка следва да се отчете също, че доводи извън тези, свързани с редовността на менителничния ефект, не са заявени и поддържани във въззивното производство и от самия ответник по иска (настоящ касатор). Предвид липсата на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, не подлежат на преценка допълнителните предпоставки на поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК и представената от касатора съдебна практика.
Независимо от изхода на делото, не следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на разноски поради липса на доказателства за извършването на такива.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 914 от 08.05.2014 г. по в. гр. д. № 4615/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: