О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
София, 12.02.2016 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 113/2015 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 117 от 27.01.2014 г. по гр. д. № 2622/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, І ГО, 10 състав решение от 03.01.2013 г. по гр. д. № 7734/2010 г. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от дружеството-касатор срещу Г. В. Н. от [населено място] иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 19 022.40 евро – възнаграждение по чл. 7 от договор от 30.06.2008 г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Изразено е несъгласие с извода за недължимост на претендираната с исковата молба сума, основана на клаузата на чл. 7 от сключения между страните договор от 30.06.2008 г., с твърдението, че този извод е резултат от неправилното тълкуване на посочената клауза и че същият не съответства на събраните по делото доказателства. Според касатора, уговорката по чл. 7 от процесния договор достатъчно ясно определя кръга на лицата, за действията на които следва да бъде ангажирана отговорността на ответницата по реда на чл. 23 ЗЗД, като в този кръг категорично попада и нейната дъщеря. Счита за необосновано и становището на решаващия състав за липса на точно определен срок за изпълнение на поетото със спорната договорна клауза задължение, като твърди, че доколкото не е прекратен до сключване на предварителния и окончателния договор за имота, то процесният посреднически договор е действал и затова ответницата отговаря за поетите с него задължения.
Като обосноваващ допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: „Дали с оглед уговореното в договора за поръчка между доверителя ми и ответницата, в качеството на възложител, в чл. 7 от същия, чрез тълкуване може да се направи извода, че отговорността на ответницата е ангажирана съгласно уговореното в чл. 7 от договора, е само в случай, че третото лице, което е в кръга на близък роднина, е закупило имота, само въз основа на информация, дадена от доверителя ми, без това условие да е уговорено в договора”. По отношение на този въпрос се поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като в подкрепа на първото е представено решение на ВКС, І т. о. по т. д. № 761/2008 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Ответницата по касация – Г. В. Н. от [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна, по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 08.10.2014 г. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу Г. В. Н. иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че сумата 19 022.40 евро, претендирана от ищеца като възнаграждение по чл. 7 от сключения между страните договор за поръчка (посредничество при закупуване на недвижим имот) от 30.06.2008 г., е недължима, тъй като не са налице предпоставките, пораждащи задължение за ответницата да заплати възнаграждение в размер на 3% от продажната цена на закупения имот в случай, че нейн роднина осъществи сделка с предложен от ищеца собственик на имот. Според решаващия състав, от тълкуването на спорната договорна клауза се налага извода, че с нея е уредена хипотеза, при която лицето, придобило имота, е в родствени връзки с ответницата и е узнало за закупения имот и се е свързало със собственика му благодарение на информацията, предоставена от ищцовото дружество на ответницата на основание сключения между тях договор. Въз основа на събраните по делото доказателства въззивният съд е преценил, обаче, че настоящата хипотеза не е такава, тъй като в случая дъщерята на ответницата е узнала за имота на [улица] се е свързала със собствениците-продавачи благодарение на информацията, предоставена й за имота от друга агенция – [фирма], на основание сключен с нея договор за посредничество от 10.05.2008 г. и въз основа на извършени със съдействието на посочената агенция огледи на имота, като тази информация й е предоставена преди подписване на договора между [фирма] и Г. Н. и преди осъществени със съдействието на ищцовото дружество огледи. С оглед на това, Софийски апелативен съд е счел, че отговорността на ответницата по чл. 7 от процесния договор за посредничество не може да бъде ангажирана.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като по отношение на поставения от касатора въпрос не са налице предпоставките на поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
На първо място, необходимо е да се посочи, че преценката на събраните по делото доказателства е част от правораздавателната дейност на съда и допуснатите в тази връзка грешки биха били основание за касационно обжалване (чл. 281 ГПК), но не са основания за допускането му (чл. 280 ГПК). Това важи и за тълкуването на договорите, като част от извършваната от инстанцията по същество преценка на доказателствата.
От друга страна, по приложението на нормата на чл. 20 ГПК е създадена обилна и непротиворечива практика на Върховен касационен съд, в т. ч. и имаща задължителен характер (такава практика представлява и представеното от самия касатор решение по чл. 290 ГПК, постановено по т. д. № 761/2008 г. на ВКС, І т. о.). Формираната вече задължителна практика на касационната инстанция по въпроса, свързан с тълкуването на договорите, изключва наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Освен това, не би могло да се счете за доказано и твърдяното противоречие на обжалвания акт с посоченото решение на ВКС, доколкото в случая касаторът обосновава противоречието не с нарушение на правилата за тълкуване, а с неверността на извода от тълкуването, т. е. с довод, който принципно е относим към правилността на решението и съответно към основанията за касирането му по чл. 281 ГПК.
Поради изложени съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Независимо от посочения изход на делото, искането на ответника по касация за присъждане на разноски е неоснователно предвид липсата на доказателства за направени такива.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 117 от 27.01.2014 г. по гр. д. № 2622/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: