О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 451
София, 27.09.2016 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1695/2016 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу разпореждане от 19.04.2016 г. по ч. т. д. № 1712/2016 г. на Софийски апелаивен съд. С обжалвания акт е върната подадената от това дружество частна касационна жалба против определение № 2313 от 20.08.2015 г. по същото дело, с което, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд определение № 2145 от 27.03.2015 г. по т. д. № 1704/2015 г., частично е уважена молбата на [фирма] /н./, [населено място] за допускане на предварителни обезпечителни мерки по реда на чл. 629а ТЗ срещу длъжника [фирма].
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното разпореждане като неправилно. Изразява несъгласие с извода за недопустимост на инстанционния контрол върху акта на въззивния съд, с който същият е допуснал предварителни обезпечителни мерки, обосновавайки становището си, че този акт подлежи на касационно обжалване, с разпоредбата на чл. 629а, ал. 6 ТЗ, в която възможността за обжалване на определението по чл. 629а ТЗ не е поставена в зависимост от това, от кой съд е постановено то, както и с разпоредбата на чл. 629а, ал. 7 ТЗ, предвиждаща, че обжалването не спира незабавното му изпълнение. Като аргумент в подкрепа на своето разбиране жалбоподателят посочва и обстоятелството, че обезпечителните мерки по чл. 629а ТЗ могат да бъдат наложени не само с определение, но и с решението по чл. 630 ТЗ за откриване на произовдството по несъстоятелност, което подлежи на обжалване по общия ред на ГПК.
Наред с оплакванията за неправилонст на обжалваното определение е заявено и оплакване за неговата недопустимост с твърдението, че въззивният съд не е компетентен да се произнесе по допустимостта на частната жалба, подадена срещу собствения му акт.
Ответникът – Корпоративна търговска банка“ АД /н./, [населено място] – оспорва частната жалба и моли за оставянето й без уважение. Подробни аргументи за това излага в писмен отговор от 01.08.2016 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да върне подадената от [фирма], [населено място] частна касационна жалба против определение № 2313 от 20.08.2015 г. по ч. т. д. № 1712/2016 г., с което, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд определение № 2145 от 27.03.2015 г. по т. д. № 1704/2015г., частично е уважена молбата на [фирма] /н./, [населено място] за допускане на предварителни обезпечителни мерки по реда на чл. 629а ТЗ срещу длъжника [фирма], въззивният съд е приел, че обжалваното определение не е от категорията на изрично посочените в чл. 613а, ал. 1 ТЗ съдебни актове, поради което по отношение на него следва да намери приложение разпоредбата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ, съгласно която постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд.
Разпореждането е правилно.
Извършената от въззивня съд преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие със закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ, постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност, извън тези по ал. 1, подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд. Такъв акт именно е и постановеното от Софийски градски съд определение № 2145 от 27.03.2015 г. по т. д. № 1704/2015г.по чл. 629а, ал. 1 ТЗ, с което съдът по несъстоятелността се е произнесъл по искането за допускане на предварителни обезпечителни мерки. Определението по чл. 629а ТЗ не е посочено изрично в чл. 613а, ал. 1 ТЗ като акт, който може да бъде обжалван по общия ред на ГПК, и с оглед на това обжалването му е подчинено на правилото на чл. 613а, ал. 3 ТЗ – само пред съответния апелативен съд по съответния ред на ГПК. Ето защо, инстанционната проверка на този акт приключва с произнасянето на апелативния съд. Определението на въззивния съд не подлежи на касационен контрол и затова подадената срещу него частна касационна жалба е недопустима, както правилно е приел администриращият въззивен съд. Преценката относно допустимостта на касационния контрол на актовете в производството по несъстоятелност следва да се извърши в съответствие с разпоредбите на Търговския закон – Част Четвърта „Несъстоятелност”, предвид характера им на специални по отношение разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.
Неоснователно е позоваването от страна на частния жалбоподател на разпоредбата на чл. 629а, ал. 6 ТЗ. Същата предвижда възможност за обжалване на определението по допускане на предварителни обезпечителни мерки, но само пред по-горната инстанция, т. е. пред въззивния съд. Обжалването на този акт пред касационната инсатнция е предмет на регламентация в друга разпоредба – тази на чл. 613, ал. 3 ТЗ. Двете разпоредби следва да се тълкуват във връзка една с друга и изводът от това тълкуване е, че без разпоредбата на чл. 629а, ал. 6 ТЗ определението по допускане на предварителни обезпечителни мерки в производството по несъстоятелност изобщо не би подлежало на въззивно обжалване, а не че същата предвижда възможност и за касационно обжалване на този акт.
Не може да бъде възприет и аргументът, че доколкото обезпечителни мерки могат да бъдат постановени и с решението по чл. 630 ТЗ, което по разпореждане на закона (чл. 613, ал. 1 ТЗ) подлежи на обжалване по общия ред на ГПК, т. е. и на касационен контрол, то такъв контрол е допустим и за определението по допускане на предварителни обезпечителни мерки чл. 629а, ал. 1 ТЗ. Неоснователността на този довод произтича от обстоятелството, че обжалваемостта на решението по чл. 630 ТЗ по общия ред е изрично предвидена в закона, каквато възможносот не е предвидена за определението по чл. 629а, ал. 1 ТЗ. Това законодателно разрешение е продиктувано от различния предмет на всеки от двата акта. Макар допускането на обезпечителни мерки да е елемент от решението за откриване на производство по несъстоятелност, този елемент е вторичен – той съществува само дотолкова, доколкото длъжникът е обявен в неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост и по отношение на него е открито производство по несъстоятелност, т. е. обявяването в неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост и откриването на производство по несъстоятелност са същинската част на решението, а всички останали негови части – определяне на начална дата на неплатежоспособността, назначаване на временен синдик, допускане на обезпечителни мерки, определяне дата на първото събрание на кредиторите, прекратяване на дейността на длъжника, обявяване на длъжника в несъстоятелност, спиране на производството по несъстоятелност /в хипотезата на чл. 632, ал. 1 ТЗ/ – са производни и са последица от откриването на производство по несъстоятелност (в този смисъл решение № 174 от 05.12.2011 г. по т. д. № 567/2011 г. на ВКС, Второ т. о.). Именно заради същинската част на решението по чл. 630 ТЗ, а не заради останалите негови елементи, е предвидена възможността за касационно обжалване. Ето защо, посочената норма не представлява аргумент за допустимост на касационния контрол по отношение на определението за допускане на предварителни обезпечителни мерки.
Поради изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
Що се отнася до довода, че въззивният съд не е бил компетентен да се произнесе по допустимостта на частната касационна жалба, същият е неоснователен, доколкото преценката за това от решаващия въззивен състав е извършена съгласно изричните указания на Върховен касационен съд, дадени му в разпореждане № 398 от 04.12.2015 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 19.04.2016 г. по ч. т. д. № 1712/2016 г. на Софийски апелаивен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: