О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 648
София, 25.10.2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2251/2019 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Л. М. от [населено място] срещу разпореждане от 04.07.2019 г. по гр. д. № 5945/2018 г. на Софийски апелативен съд за връщане на подадената от същото лице частна жалба срещу постановеното по делото определение от 19.12.2019 г. С това определение въззивният съд е оставил без уважение искането на С. Л. М. за откриване на производство по оспорване на документи по реда на чл. 193 ГПК и е насрочил делото за разглеждане в открито заседание и по двете подадени от нея жалби – против основното първоинстанционно решение и против допълнителното решение.
Частната жалбоподателка моли за отмяна на обжалваното разпореждане като неправилно. Изразява несъгласие с извода на съдията-докладчик, че атакуваното от нея определение няма преграждащ характер, като се позовава на практиката на ВКС, обективирана в определение № 528 от 09.11.2017 г. по ч. гр. д. № 2877/2017 г. на ІV г. о.
Ответникът по частната жалба – „Първа Инвестиционна Банка” АД, [населено място] – не заявява становище по същата.
Ответникът по иска – А. К. М. от [населено място] – моли за уважаване на частната жалба по съображения в писмен отговор от 11.09.2019 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и заявените от страните становища, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да върне подадената от С. Л. М. частна жалба срещу определение от 19.12.2019 г., съдията-докладчик е преценил, че същата е процесуално недопустима, тъй като има за предмет определение, което не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК и за него не е предвидена възможност за самостоятелно обжалване.
Обжалваният акт е правилен.
Определението, предмет на върнатата частна жалба, е постановено по реда на чл. 267 ГПК. С него съдът е извършил преценка за допустимостта на сезиралите го две въззивни жалби, насрочил е делото за разглеждане в открито съдебно заседание и се е произнесъл по доказателствените искания на въззивниците, като е отказал назначаване на повторна съдебно-счетоводна експертиза и откриване на производство по оспорване на представени от ищеца документи по реда на чл. 193 ГПК.
Посоченото определение не подлежи на самостоятелен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК, обжалването на определенията е допустимо само в две хипотези – когато преграждат по-нататъшното развитие на делото (т. 1) и когато това е изрично предвидено в закона (т. 2). По отношение на постановеното по реда на чл. 267 ГПК определение нито една от двете предпоставки не е осъществена. От една страна, този акт няма преграждащ производството по делото характер, а е такъв по движението му, поради което защитата срещу него се осъществява чрез обжалване на самото решение (ако същото подлежи на обжалване). От друга страна, законът не е предвидил изрично възможността за обжалване на посоченото определение.
Настоящият състав не споделя застъпеното в обратен смисъл становище в определение № 528 от 09.11.2017 г. по ч. гр. д. № 2877/2017 г. на ІV г. о. Изводът за преграждащ характер на определението за отказ да бъде открито производство по оспорване на документ по реда на чл. 193 ГПК не следва от приетата в т. 1 на Тълкувателно решение № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС недопустимост на иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК за установяване на неистинност на документ, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в производството по висящ исков процес, в който документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 ГПК. Съдебният акт има преграждащ характер, ако препятства развитието на производството, в което е постановен, а не бъдещо исково производство, в какъвто смисъл е решаващият мотив в посоченото определение на ВКС. По отношение определението за отказ да бъде открито производство по оспорване на документ, това изискване не е налице, тъй като с него не се прегражда развитието на производството, в рамките на което то е постановено.
С оглед изложените съображения, частната жалба е неоснователна.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 04.07.2019 г. по гр. д. № 5945/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: