О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 674
София, 27.11.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 3414/2014г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. Д. от [населено място] против решение № 3854 от 30.05.2014 г. по гр. д. № 5167/2013г. на Софийски градски съд, ІV-Г въззивен състав, с което е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 118-ти състав решение от 28.12.2012 г. по гр. д. № 19526/2012 г. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от Мария К. П. от [населено място] срещу А. Г. Д. от [населено място] положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване съществуването на вземане в размер на сумата 12 000 евро, произтичащо от запис на заповед от 28.10.2009 г., за което са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 21.11.2011 г. по ч. гр. д. № 48622/2011 г. на Софийски районен съд, 118 състав.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Основното му оплакване е за това, че въпреки направения от него изричен довод във въззивната жалба за допуснато процесуално нарушение от първата инстанция, изразяващо се в неназначаването служебно на счетоводна експертиза за преценка на документите, установяващи плащане на спорната сума, въззивният съд не е допуснал изслушването на такава експертиза, което е в противоречие с постановките на т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В касационната жалба са изложени подробни съображения и срещу извода за недоказаност на твърдението за погасяване на задължението по обезпеченото с процесния запис на заповед каузално правоотношение, а именно – за плащане на остатъка от продажната цена по сключеното между страните споразумение от 28.10.2009 г. Според касатора, решаващият състав се е задоволил с препращане към мотивите на обжалвания пред него акт, без да обсъди задълбочено представените по делото документи и без да отчете обстоятелството, че същите изобщо не са били оспорени от ищцата.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа искане за допускане на касационното обжалване поради противоречие със задължителната практика на ВКС (Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК – т. 3, Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т. 17, определение № 181 от 07.04.2009 г. и решение № 121 от 01.07.2009 г. по т. д. № 55/2009 г. на ВКС, ІІ т. о.), тъй като въззивинят съд „е подминал задълженията си да отстрани порок в обжалвано пред него първоинстанционно решение, за който е бил сезиран”, както и поради това, че „съдът е следвало да разгледа заявените своевременно от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на вземането по издадения запис на заповед”.
Освен това, според касатора, касационното обжалване следва да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по отношение на следните въпроси, които, според него, са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „1. Връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение; 2. Обвързан ли е съдът да разгледа направеното с отговора на исковата молба възражение за наличие на каузално правоотношение и да се произнесе по същество не само за основанието, но и по размера на задължението; 3. Длъжен ли е съдът при решаване на спора да се произнесе по всички приложени по делото и неоспорени от страните писмени доказателства; 4. Длъжен ли е съдът, когато определя приложени по делото писмени доказателства за неотносими към спора, да: посочи конкретно за кои писмени доказателства се отнася становището му за неотносимостта им; посочи причината, поради която приема тези доказателства за неотносими към спора по делото; се произнесе по правната стойност на останалите писмени доказателства; 5. Винаги ли е необходимо назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, когато се касае единствено до събиране/изваждане на суми по неоспорени от страните писмени доказателства; 6. Приравнява ли се сочената от съда липса на специални знания за обсъждане на определени писмени доказателства с липса на изобщо представени такива доказателства по делото; 7. При каузална сделка, обвързана с издаден запис на заповед, абсолютна предпоставка за погасяване на определените в записа на заповед суми ли е в съдържанието на всеки отделен документ по изпълнението на каузалната сделка да бъде вписано, че представлява плащане на част от обезпечената сума при условие, че е налице подписано между страните споразумение за приспадане на вече направени разходи; 8. Какъв е обсегът на проверката на съда относно съществуване на вземането по каузалното правоотношение, обезпечено със запис на заповед, във връзка с възраженията на издателя му за изпълнение по неоспорени от кредитора писмени доказателства”.
Ответницата по касация – Мария К. П. от [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на предвидените в чл. 280 ГПК предпоставки, респ. за неоснователност на касационната жалба, по съображения, изложени в писмен отговор от 05.11.2014 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, въззивният съд е счел, че ответникът не е доказал твърдението си за цялостно погасяване на задълженията по каузалното правоотношение (сключено между страните споразумение от 28.10.2009 г.), за което е прието за безспорно, че е обезпечено с процесния запис на заповед от 28.10.2009 г. Според решаващия състав, представените по делото в превод фактури, ведомости, сметки и извлечения от движение по сметки не могат да обосноват извод за такова погасяване, тъй като в посочените документи липсват отбелязвания за това. Като неоснователни са преценени възраженията на въззивника, че районният съд, след като не е разполагал със специални знания, е следвало да назначи експертиза. В тази насока е отчетено обстоятелството, че в първоинстанционното производство, с изрична молба от 15.10.2012 г., ответникът сам е оттеглил направеното с отговора на исковата молба искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза за установяване размера на всички суми, платени от купувачите при, по повод и във връзка с финализиране на сделките, договорени със споразумението от 28.10.2009 г.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Неоснователно е твърдението на касатора за противоречие на въззивното решение с цитираната задължителна съдебна практика. Отсъствието на противоречие с Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК (т. 3) произтича от обстоятелството, че в случая не е налице разгледаната в него хипотеза. Отказът на съда да назначи поисканата във въззивната жалба експертиза е резултат от преценката му, че не е налице допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение във връзка със събирането на това доказателство, доколкото неназначаването на експертиза се дължи на изричния отказ от такава, заявен от ответника в молбата му от 15.10.2012 г. Поради това, не може да се счете, че в случая въззивният съд се е отклонил от задължителните указания в цитирания тълкувателен акт.
Несъответстващо на мотивите в обжалваното решение е и твърдението на касатора, че съдът не е обсъдил връзката между процесния запис на заповед и безспорното между страните каузално правоотношение, породено от сключеното между тях споразумение от 28.10.2009 г. Точно обратното, решаващият състав изрично е посочил, че „записът на заповед е издаден за обезпечение на евентуалния остатък от продажната цена след приспадане на отделните суми по споразумението от 28.10.2009 г.”, поради което е пристъпил към обсъждане на възражението на ответника за погасяване на задълженията по каузалното правоотношение. Следователно, действията на въззивната инстанция са изцяло в съответствие с постановките на т. 17 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не може да бъде допуснато и по въпросите, за които се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С изключение на първите два въпроса, касаещи връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение, обсъдени по-горе, всички останали въпроси не могат да бъдат определени като значими за изхода на делото по смисъла на разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като, освен че са поставени общо теоретично, а не с оглед конкретния казус, същите са относими изцяло към правилността на съдебния акт, доколкото решаването им е предпоставено от фактите и доказателствата по делото и от обсъждането им от въззивния съд като инстанция по съществото на спора. Именно поради това, не може да се счете, че по отношение на тези въпроси са осъществени двете кумулативни предпоставки на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С оглед всички изложени съображения, обжалваното въззивно решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 3854 от 30.05.2014 г. по гр. д. № 5167/2013г. на Софийски градски съд, ІV-Г въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: