О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 508
София, 25.09.2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и първи септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1969/2017 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 1537 от 10.05.2017 г. по в. ч. гр. д. № 1982/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество частна жалба срещу разпореждане от 10.02.2017 г. по т. д. № 3619/2016 г. на Софийски градски съд, VІ-22 състав, съдържащо указания за внасяне на държавна такса по депозираното от дружеството възражение вх. № 930/16.02.2016 г. срещу списъка на неприетите вземания на [фирма] (в несъстоятелност).
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Съображенията му обаче не касаят мотивите на въззивния съд за оставяне без разглеждане на депозираната частна жалба – недопустимостта да бъде обжалван първоинстанционният акт, а се отнасят до дължимостта на държавна такса при подадено възражение срещу списъка на приетите или неприети вземания на обявена в несъстоятелност банка.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
В тази връзка следва да се посочи, че доколкото предмет на настоящото производство е определение на въззивен съд, с което е оставена без разглеждане сезиращата го частна жалба, в случая се касае за частна жалба по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, а не за частна касационна жалба по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК (както неправилно е обозначена от дружеството-жалбоподател). Ето защо, разглеждането на същата не е обусловено от наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По основателността на частната жалба:
За да остави без разглеждане частната жалба, подадена от [фирма], [населено място] срещу разпореждане от 10.02.2017 г. по т. д. № 3619/2016 г. на Софийски градски съд, VІ-22 състав, въззивният съд е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като с нея се атакува разпореждане, което не е от категорията актове по чл. 274, ал. 1 ГПК, подлежащи на обжалване.
Определението е правилно.
Първоинстанционното разпореждане, предмет на въззивната частна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на самостоятелен инстанционен контрол. Настоящият състав споделя изцяло изразеното от въззивния съд разбиране за недопустимостта да бъде атакувано разпореждането, с което съдът е оставил без движение подаденото възражение срещу списъка на неприетите вземания на обявената в несъстоятелност банка с указания за внасяне на държавна такса. Напълно обоснована е преценката, че същото не е от категорията актове, които съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК могат да бъдат обжалвани с частна жалба. От една страна, разпореждането, с което съдът указва на страната да внесе държавна такса, няма характер на „преграждащо” производството по делото, а от друга – в закона не е предвидена изрично възможност за обжалването на този акт. Съгласно задължителните указания по т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, което в тази му част не е изгубило значението си и при действието на новия Граждански процесуален кодекс, единствената хипотеза, при която определението на съда за оставяне на производството по делото без движение подлежи на самостоятелно обжалване, представлява отказът на съда да освободи ищеца от внасяне на държавна такса. Следователно, самостоятелен инстанционен контрол е допустим само за акта, с който съдът се е произнесъл отрицателно по искането за освобождаване от държавна такса. Такъв контрол ще е допустим съответно и за акта, с който е върнато подаденото възражение срещу списъка на приетите или неприети вземания, респ. е прекратено производството по него поради неизпълнение на указанието за внасяне на държавна такса, като в рамките на този контрол следва да бъде извършена преценка за законосъобразността на указанието за внасяне на държавна такса.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1537 от 10.05.2017 г. по в. ч. гр. д. № 1982/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: