3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 183
София, 28.04.2020 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и осми април две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2160/2019г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Данс Енерджи” ЕООД (в несъстоятелност), [населено място] срещу определение № 120 от 19.06.2019 г. по т. д. № 2531/2018 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставено без уважение искането на търговското дружество за допълване на постановеното по същото дело определение № 39 от 13.03.2019 г. с диспозитив за обезсилване на заповед № 2336 от 23.08.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 3572/2016 г. на Сливенски районен съд, както и за обезсилване на издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е неправилно и моли за отмяната му, като излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че процесната заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист подлежат на обезсилване като последица от прекратяването на производството по иска с правно основание чл. 422 ГПК. Изразява несъгласие с направения от първия тричленен състав извод, че заповедта за изпълнение не следва да бъде обезсилена поради обстоятелството, че същата е влязла в сила с факта на приемането на вземанията и включването им в списъка на приетите вземания.
Ответникът по частната жалба – „Първа Инвестиционна банка” АД, [населено място] – в писмен отговор от 31.07.2019 г. оспорва същата и моли за оставянето й без уважение като неоснователна.
Ответникът „Ойл БГ” ЕООД (н.), [населено място] и синдикът на същото дружество А. М. – заявяват становище, че частната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално недопустима – депозирана е в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт, който, с оглед приетото в определение № 142 от 13.04.2020 г. по ч. т. д. № 2778/2019 г. на ВКС, I т. о., подлежи на обжалване.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
С обжалвания акт е допълнено постановеното по делото определение № 39 от 13.03.2019 г. за прекратяване на производството поради заявен от банката-касатор отказ от иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, като е оставено без уважение искането на ответника по касация „Данс Енерджи” ЕООД (в несъстоятелност), [населено място] за обезсилване на заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 3572/2016 г. на Сливенски районен съд и на издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
За да постанови този правен резултат, първият тричленен състав на ВКС е приел, че задължителните указания в т. 13 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, след прекратяване на предявения по реда на чл. 422 ГПК иск, в случая са неприложими, тъй като е налице едно от изрично посочените в тълкувателния акт изключения, а именно – ако заповедта за изпълнение е влязла в сила. Изводът за влизане в сила на процесната заповед за изпълнение е аргументиран с факта, че вземанията, предмет на тази заповед, са приети от синдика на „Данс Енерджи” ЕООД (в несъстоятелност) и са включени в изготвения от него списък на приетите вземания.
Настоящият състав намира, че определението е неправилно.
Преценката, че процесната заповед за изпълнение е влязла в сила, е направена, без да е съобразено обстоятелството, че срещу приемането на вземанията, за които е издадена заповедта, от страна на длъжника в производството по несъстоятелност (настоящият частен жалбоподател) е депозирано възражение по реда на чл. 690 ТЗ и е предявен иск за установяване на вземанията по реда на чл. 694 ТЗ. Действително, производството по този иск впоследствие е прекратено, но причината за прекратяването е наличието на вече висящо производство по чл. 422 ГПК (т. е. производството по настоящия иск), чийто предмет е идентичен с предмета на иска по чл. 694 ТЗ. С оглед факта на надлежно оспорване на списъка на приетите вземания по предвидения в закона ред, не може да се счете, че заповедта за изпълнение е влязла в сила. Оттук и изводът, че в случая не е осъществено предвиденото в т. 13 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС изключение, при което заповедта за изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване при прекратяване на производството по иска с правно основание чл. 422 ГПК. Следователно, приложимо остава общото указание, че обезсилването на заповедта за изпълнение и на издадения въз основа на нея изпълнителен лист е задължителна последица от прекратяването на производството по иска с правно основание чл. 422 ГПК.
Поради изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено, а подадената от „Данс Енерджи” ЕООД (в несъстоятелност) молба по чл. 250 ГПК за допълване на постановеното по делото прекратително определение – уважена.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 120 от 19.06.2019 г. по т. д. № 2531/2018 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА определение № 39 от 13.03.2019 г. по т. д. № 2531/2018 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като ОБЕЗСИЛВА заповед № 2336 от 23.08.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 3572/2016 г. по описа на Сливенски районен съд, както и издадения въз основа на същата заповед изпълнителен лист.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: