О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
София, 03.01.2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2183/2016 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. В. С. от [населено място] срещу определение № 2749 от 04.08.2016 г. по т. д. № 3535/2016г. на Софийски апелативен съд. С обжалвания акт е оставена без разглеждане подадената от същото лице въззивна жалба срещу решение № 1389 от 21.08.2015 г. по т. д. № 5456/ 2014 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-9 състав, поправено с решение № 1796 от 05.11.2015 г., като е прекратено производството по образуваното въз основа на нея дело.
Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е неправилно, тъй като при преценката за допустимостта на подадената от него въззивна жалба решаващият съдебен състав не е зачел влязлото в сила определение № 1027 от 29.03.2016 г. по ч. гр. д. № 565/2016 г. за конституирането му като страна в процеса по т. д. № 5456/2014 г. на Софийски градски съд, VІ-9 състав и по-конкретно – като трето лице-помагач на ответника [фирма], като по този начин се е стигнало до недопустимо пререшаване на въпрос, който вече е решен със сила на пресъдено нещо.
Ответниците по частната жалба – [фирма], [населено място] и А. С. К. от [населено място] – оспорват същата и молят за оставянето й без уважение по съображения, изложени в писмени отговори съответно от 07.10.2016 г. и от 31.10.2016 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане въззивната жалба на М. В. С. срещу решение № 1389 от 21.08.2015 г. по т. д. № 5456/ 2014 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-9 състав, поправено с решение № 1796 от 05.11.2015 г. и да прекрати производството по образуваното въз основа на нея т. д. № 3535/2016 г., Софийски апелативен съд е приел, че същата е недопустима, тъй като жалбоподателят не е бил страна в първоинстанционното производство, по което е постановено обжалваното от него решение. Според решаващия състав, доколкото е извършено след постановяване на първоинстанционния акт и след влизането му в сила, т. е. при вече приключила висящност на спора, конституирането на М. С. като трето лице-помагач не е породило целените правни последици – жалбоподателят не е станал страна в исковото производство, нито е довело до възобновяване висящността на същото, поради което за това лице не е възникнало правото да обжалва постановеното по делото решение.
Отделно от това, изводът за недопустимост на жалбата е обоснован и с липсата на правен интерес за М. С. да атакува първоинстанционното решение, тъй като, доколкото не фигурира в него като страна – трето лице-помагач, същият не е адресат нито на силата на пресъдено нещо спрямо насрещната страна, нито на доказателствената сила на мотивите по отношение на страната, на която желае да помага.
Определението е правилно.
Напълно обоснован и законосъобразен е изводът на въззивния съд, че жалбата, с която е сезиран, е подадена от лице, което не е легитимирано да обжалва постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-9 състав решение № 1389 от 21.08.2015 г. по т. д. № 5456/ 2014 г., поправено с решение № 1796 от 05.11.2015 г. Безспорно, конституираното по реда на чл. 218 ГПК трето лице-помагач разполага с правото да извършва всички процесуални действия в образуваното исково производство. Това негово право обаче се поражда от момента, в който е възникнало собственото му процесуално правоотношение, т. е. от постановяване на определението за конституирането му като страна във висящия процес. Следователно, предмет на обжалване от него могат да бъдат само онези актове на съда, които са постановени след като същият вече е придобил качеството на страна в процеса. По отношение на актовете, постановени преди този момент, третото лице-помагач не разполага с право на жалба, тъй като легитимацията на страните във въззивното производство е обусловена от легитимацията на страните в първоинстанционното производство.
Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател, че въззивният съд недопустимо е пререшил въпроса за предпоставките за конституирането му като трето лице-помагач. Видно от мотивите на обжалвания акт, при преценката за допустимостта на въззивната жалба е обсъждан не въпросът дали жалбоподателят правилно е конституиран като трето лице-помагач, а от кой момент е настъпило конституирането му като страна в процеса. Тази преценка е напълно допустима, тъй като касае допустимостта на самото производство, за която всеки съд е длъжен да следи служебно. Изразеното в тази насока становище изцяло се споделя и от настоящия състав. Третото лице-помагач придобива качеството „страна” в процеса от момента на постановяване на определението по чл. 218 ГПК за конституирането му. Задължително условие за това обаче е исковото производство между главните страни да е висящо, защото само тогава би могло да възникне и акцесорното процесуално правоотношение на третото лице-помагач. Следователно, ако към момента на постановяване на определението за конституирането на третото лице-помагач, производството между главните страни (ищец и ответник) е приключило с влязло в сила решение, то не е налице главно процесуално правоотношение, към което да се насложи акцесорното правоотношение на подпомагащата страна. Оттук и изводът, че доколкото не е участвало като страна по делото, конституираното след приключването му трето лице-помагач не е легитимирано, нито има правен интерес да обжалва постановеното по това дело първоинстанционно решение.
Поради изложените съображения въззивното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2749 от 04.08.2016 г. по т. д. № 3535/2016г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: