О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
София, 15.02.2016 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 3451/2015 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Мария Б. Г. от [населено място] срещу постановеното от Софийски апелативен съд определение от съдебно заседание на 22.10.2015 г. по гр. д. № 1442/2015 г. за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.
Частната жалбоподателка моли за отмяна на въззивното определение като незаконосъобразно с твърдението, че висящото наказателно дело срещу виновния за процесното пътно-транспортно произшествие водач К. Г. не е основание за спиране на производството по предявения срещу застрахователя на гражданската му отговорност иск по чл. 226 КЗ, доколкото настъпването на деликт и причиняването на вреди от деянието е предмет на самостоятелно установяване в рамките на гражданския процес.
Ответникът по частната жалба – Застрахователно дружество [фирма], [населено място] – оспорва същата като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 17.11.2015 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и заявените от страните становища, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови спиране на производството по гр. д. № 1442/2015 г., Софийски апелативен съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като въпросът, дали застрахованият в „Е.” водач на товарен автомобил „Д.” с прицеп е извършил престъпление, е от значение за изхода на спора по настоящото дело.
Определението е правилно.
В постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 616 от 21.07.2014 г. по ч. т. д. № 1732/2014 г. на ВКС, І т. о., имащо характер на задължителна съдебна практика съгласно разясненията по т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. и т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 28.09.2011 г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция се е произнесла по въпроса за предпоставките за спиране на производството по гражданско дело, в което се реализира гражданската отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” спрямо пострадалото лице. В същото е прието, че предвид уредбата на задълженията на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” и фактите, обуславящи неговата отговорност, присъдата на наказателния съд срещу делинквента не във всички случаи ще има значение за решаване на гражданското дело по иск на увредения срещу застрахователя и че предпоставките за спиране на гражданското дело ще са налице при висящо наказателно производство срещу застрахования делинквент само при идентичност на деянието и неговата противоправност, за което е повдигнато обвинение с обвинителен акт в образуваното наказателно производство и противоправното деяние, от което се твърди, че са настъпили вредите, обуславящи гражданската отговорност на делинквента.
Настоящият състав споделя цитираната практика и съобразно с нея, приема, че изводът на въззивния съд за обусловеност на производството по прекия иск срещу застрахователя от изхода на образуваното срещу причинителя на процесното пътно-транспортно произшествие К. Г. наказателно производство е обоснован и правилен. Обусловеността между двете производства произтича от идентичността на част от деянията, за които е повдигнато обвинението срещу делинквента и е образувано н.о.х.д. № 318/2013 г. на Кюстендилски районен съд и противоправното деяние, за което в исковата молба, по която е образувано гражданското дело, се твърди, че са настъпили вредите, ангажиращи отговорността на застрахователя, а именно – нарушения на чл. 21, ал. 1 и чл. 119, ал. 1 ЗДвП. С оглед на това и предвид императивната норма на чл. 300 ГПК, изходът на образуваното срещу причинилия произшествието водач К. Г. наказателно дело се явява от значение за исковото производство по чл. 226 КЗ, което налага същото да бъде спряно, както правилно е приел и въззивният съд. Ето защо, постановеното от него определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от съдебно заседание на 22.10.2015 г. по гр. д. № 1442/2015 г. на Софийски апелативен съд за спиране на производството по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: