О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 349
София, 05.06.2018 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 3172/2017г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 675 от 23.03.2017 г. по в. т. д. № 3714/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на постановеното от Софийски градски съд, VІ-6 състав решение № 403 от 23.02.2016 г. по т. д. № 5667/2014 г. в обжалваната негова част, са уважени предявените от Г. Р. Х. от [населено място] срещу [фирма] обективно съединени искове: искове с правно основание чл. 95, ал. 1, т. 1 вр. чл. 15, ал. 1, т. 4 З. за признаване за установено, че с публикуването на кръстословица във вестник „София днес“, бр. 188 от 29.09.2006 г. и бр. 168 от 02.09.2010 г. дружеството е нарушило правото на ищеца да бъде посочено името му като автор на кръстословицата, както и иск с правно основание чл. 95, ал. 1, т. 1 вр. чл. 18, ал. 1 З. за признаване за установено, че с публикуването на кръстословица във вестник „София днес“, бр. 168 от 02.09.2010 г. след изтичането на срока по чл. 36, ал. 5 З. и без разрешението на ищеца дружеството е нарушило авторското право на същия.
Касаторът моли за отмяна на атакуваното решение като неправилно на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Излага подробни съображения в подкрепа на поддържаната пред инстанциите по същество теза, че ищецът не е активно легитимиран като автор на процесната кръстословица, както и че кръстословицата не е сред обектите на авторското право по чл. 3 З. и не се ползва с установената в него закрила, още повече с оглед заключението на изслушаната по делото експертиза, според която същата е генерирана през готови компютърни програми и следователно не е резултат от творческата дейност на ищеца.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото), в изложението са поставени въпросите: „1. При използване на готови компютърни програми за автоматично генериране на кръстословици, създадените по този начин кръстословици явяват ли се самостоятелен обект на авторско право по смисъла на чл. 3 З.; 2. Налице ли е в горния случай „резултат на творческа дейност“; 3. Може ли да се обоснове като вид „литературно произведение“ кръстословицата, за да се яви защитен обект на авторско право и кой точно вид „литературно произведение; 4. Ако се обоснове извод, че кръстословицата е обект на авторско право, но не е вид „литературно произведение“, към коя категория от обекти на АП по смисъла на чл. 3, ал. 1 и 2 З. спада кръстословицата“.
Ответникът – Г. Р. Х. от [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата, по съображения в писмен отговор от 30.06.2017 г. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел, че по силата на сключен между страните устен договор, процесната кръстословица е публикувана в бр. 192 от 22.10.2004 г. на издавания от [фирма] вестник „София днес“, като по обичайния за това начин – чрез изписване на имената (собствено и фамилно) – ищецът е посочен като неин автор, както и че впоследствие, кръстословицата е публикувана в бр. 188 от 29.09.2006г. и бр. 168 от 02.09.2010 г. на същия вестник. С оглед обстоятелството, че последните две публикации са извършени без ищецът да е посочен като автор на кръстословицата, а публикацията на кръстословицата в бр. 168 от 02.09.2010 г. е извършена извън тригодишния срок по чл. 36, ал. 5 З. без неговото разрешение, решаващият състав е приел за осъществено нарушение на авторските права на същия (чл. 15, ал. 1, т. 4 и чл. 18, ал. 1 З.).
Като неоснователни въззивният съд е преценил двете основни възражения на ответника по исковете, а именно – че ищецът не е активно материално-правно легитимиран по тях, както и че липсва годен за защита обект на авторското право. Активната легитимация на ищеца е счетена за доказана с факта, че при публикуването на процесната кръстословица в бр. 192 от 22.10.2004 г. на вестник „София днес“ ищецът е посочен като нейн автор по обичайния за това начин – чрез изписване на името му (собствено и фамилно) и при прилагане на установената в чл. 6 З. презумпция, която не е оборена от ответника. Във връзка с второто възражение решаващият състав е приел, че макар да не е посочена изрично в чл. 3 З., кръстословицата е обект на закрила, тъй като съставянето й е резултат от творческа дейност. Изложил е съображения, че възможността кръстословицата да е съставена с помощта на компютърна програма не изключва извършването на интелектуална дейност по систематизиране на информация на базата на филологически, лексикологически и лексикографски познания, чието използване позволява съставянето не просто на сбор от думи, а правилното им разпределяне в рамките на кръстословицата, съответно даването на адекватни обяснения за всяка една от думите. Отчетено е и обстоятелството, че съдържащото се в чл. 3 З. изброяване на ползващите се със закрила обекти на авторското право не е лимитативно.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като по отношение на поставените от касатора въпроси не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК да са обуславящи изхода на делото. Съгласно задължителните за съдилищата постановки на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да е релевантен за допускане на касационния контрол, въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая тези изисквания не са изпълнени.
Първият от поставените от касатора въпроси няма характер на обусловил изхода на делото, доколкото развилият се между страните спор пред предходните инстанции не е обхващал и въпроса дали кръстословицата е обект на авторско право. Видно от отговора на исковата молба, търговското дружество-ответник по исковете не е оспорвало приложението на чл. 3 З. по отношение на процесната кръстословица като обект на авторскоправна закрила, а е оспорвало наличието на творческа дейност при съставянето й с твърдението, че ищецът е ползвал специална компютърна програма за съставянето й. Въвеждането на такъв въпрос в предмета на спора едва с касационната жалба е недопустимо поради преклудирането му. Освен това, както в първия, така и във втория въпрос се съдържа твърдението на самата страна, че процесната кръстословица е създадена чрез „използване на готови компютърни програми за автоматично генериране на кръстословици“, какъвто извод не е направен в мотивите на обжалваното решение. Въззивният съд е посочил само, че кръстословицата „може да бъде съставена с помощта на компютърна програма“, а не че е създадена именно по този начин. А дали така създадена, кръстословицата е „резултат от творческа дейност“ – това е въпрос, който касае правилността на въззивния акт и следователно не може да бъде преценяван като значим за допускане на касационното обжалване.
Що се отнася до останалите два въпроса, отсъствието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК произтича от обстоятелството, че същите изобщо не са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция (в решението липсват разсъждения дали кръстословицата е вид литературно произведение, респ. към кой от обектите по чл. 3 З. спада). Поради това, тези въпроси са ирелевантни за изхода на спора.
С оглед изложените съображения и предвид указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, че неизпълнението на изискването по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно за недопускане на касационното обжалване, не следва да бъде преценявано наличието на поддържаното от касатора конкретно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът следва да заплати на ответника по касация Г. Р. Х. направените за настоящото производство разноски в размер на сумата 1000 лв. – адвокатско възнаграждение, чието уговаряне и заплащане в брой се установява от представения с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие № 0075376 от 15.06.2017 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 675 от 23.03.2017 г. по в. т. д. № 3714/2016 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 4 да заплати на Г. Р. Х. от [населено място], [улица] разноски за настоящото производство в размер на сумата 1000 (хиляда) лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: