4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
София, 28.04.2020 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и осми април две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 537/2020 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Л. Б. А. от [населено място] против определение № 25432 от 31.10.2019 г. по в. ч. гр. д. № 8838/2019 г. на Софийски градски съд, ГО, I състав, с което е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 154 състав определение № 80016 от 31.03.2019 г. по гр. д. № 22254/2018 г. С първоинстанционния акт е върната исковата молба и е прекратено производството по предявения от Л. Б. А. срещу „Юробанк България“ АД иск с правно основание чл. 124 ГПК за установяване недължимостта на конкретно посочени суми за главница, договорна и законна лихва по договор за банков продукт 1726 от 27.05.2008 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 37696/2011 г. на Софийски районен съд, както и изпълнителен лист.
Частният касатор моли за отмяната на атакуваното определение като неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила. Изразява несъгласие с извода за недопустимост на предявения от него иск. Поддържа становище, че доколкото банката-кредитор е пропуснала срока по чл. 147 ЗЗД, същият, в качеството си на солидарен длъжник – поръчител по процесния договор за кредит, не е бил страна в заповедното производство и следователно не е обвързан от крайния акт – влязлата в сила заповед за изпълнение и от стабилитета на заповедта, поради което не е обвързан и „от преклузиите и основанията по чл. 424 ГПК, нито от тези по чл. 439 ГПК”. Според частния касатор, след като срещу него е образувано изпълнително производство въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, той разполага с възможността да защити правата си чрез предявяване на установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установявяне несъществуването на вземането по изпълнителния титул.
Като обосноваващ допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в изложението по чл. 284 ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: „ Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи и възражения на страните и всички събрани по делото доказателства, съгласно чл. 12 и чл. 235 ГПК“. В подкрепа на заявеното основание частният касатор посочва решение № 76 от 16.05.2017 г. по гр. д. № 2926/2016 г. на ВКС, IV г. о.
Ответникът по частната касационна жалба – „Юробанк България“ АД, [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по предявения от Л. Б. А. срещу „Юробанк България“ АД иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на конкретно посочените суми – главница и лихви по договор за кредит от 27.05.2008 г., въззивният съд е приел, че същият е недопустим. Този извод е аргументиран с безспорното по делото обстоятелство, че ищецът не е подал възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената срещу него заповед за изпълнение, което е довело до влизането на заповедта в сила. Застъпено е становището, че след стабилизирането на заповедта за изпълнение материализираното в нея вземане не може да се оспорва от длъжника по съображения, твърдения и факти, които е могъл и е следвало да заяви преди влизането й в сила. И тъй като в исковата молба се твърдят именно такива факти и обстоятелства, които са могли да бъдат заявени с възражение преди влизането на заповедта в сила, е направен извод за недопустимост на предявения с нея иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Отделно от това, решаващият състав е споделил извода на първоинстанционния съд, че в случая не може да се счете за предявен и специалният иск по чл. 424 ГПК, тъй като в исковата молба не се съдържат твърдения за нови писмени доказателства и новооткрити обстоятелства, които да са от значение за съществуването на дълга, респ. липсват и твърдения за датата на откриването им, с оглед преценка за спазване на преклузивния срок за предявяване на този иск.
За неоснователен въззивният съд е преценил и довода на жалбоподателя, че не е легитимиран като страна в заповедното производство предвид неспазване на срока по чл. 147 ЗЗД. Приел е, че с подаване на заявлението срещу него „Юробанк България“ АД е направила настоящия жалбоподател ответник по производството, в което се оспорва дължимостта на вземането.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като единственият поставен от частния касатор въпрос не може да бъде определен като обусловил изхода на делото в смисъла, разяснен в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. По своята същност, този въпрос представлява оплакване за допуснато процесуално нарушение, което е касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационния контрол.
Независимо от това, следва да се посочи като некореспондиращо с мотивите на обжалвания акт твърдението на частния касатор, че не са обсъдени оплакванията и доводите му във връзка с процесуалната му легитимация, поради което недоказано се явява поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Освен изложеното, необходимо е да се отбележи, че постановеното от Софийски градски съд определение е изцяло в съответствие с указанията в задължителната съдебна практика – т. 16 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, според които допустимостта на специалния отрицателен установителен иск по чл. 424 ГПК е обусловена от надлежното излагане в исковата молба на твърдения за съществуването на факти, чието установяване би наложило извод за недължимост на вземането, за което е издадена влязлата в сила заповед за изпълнение и ако ищецът не твърди такива факти, той няма правен интерес да претендира по исков ред установяване несъществуване на вземането.
С оглед горните съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 25432 от 31.10.2019 г. по в. ч. гр. д. № 8838/2019 г. на Софийски градски съд, ГО, I състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: