О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
София, 06.01.2016 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 3433/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1542 от 18.07.2014 г. по т. д. № 351/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1044 от 06.06.2012 г. по гр. д. № 944/2011 г. на Софийски градски съд, VІ-12 състав. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу дружеството-касатор иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415 ГПК за признаване съществуването на вземане за сумата 193 420.58 лв., представляваща четвърта, пета и шеста вноски по споразумение с нотариална заверка на подписите от 22.03.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.09.2010 г., за която сума са издадени заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 43979/2010 г. на Софийски районен съд, 44 състав.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Оплакването за допуснати процесуални нарушения е обосновано с твърдението, че съдът не е изпълнил задълженията си за даване на указания на страните във връзка с разпределението на доказателствената им тежест и по-конкретно, че не е указал на ответника да уточни дали твърди извършването на извънсъдебно прихващане или релевира възражение за съдебно прихващане със спорно вземане. Освен това, според касатора, нито една от инстанциите по същество не е взела предвид настъпилите в хода на процеса факти, а именно – че към датата на постановяване на първоинстанционното решение вземанията му към ищеца са били както ликвидни, така и изискуеми. Поради това, че въззивният съд не е отчел наличието на задължения на самия ищец към ответника, установени от представените по делото доказателства – двустранно подписани фактури и подготвено споразумение за прихващане, касаторът счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, доколкото не съответства на действителното фактическо положение.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с твърдението, че решаването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Допустимо ли е и следва ли да бъде разгледано в търговски спор несвоевременно направено възражение за прихващане, когато се касае за изявление за извънсъдебно прихващане, което е направено в рамките на процеса; 2. Кой е разграничителният критерий между възражението за съдебно прихващане и възражението за извънсъдебно прихващане”.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна, по съображения в писмен отговор от 10.11.2014 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, въззивният съд е приел, че представеното по делото и неоспорено от страните споразумение от 22.03.2010 г. установява задължение на ответника към ищеца в посочения размер, както и че ответникът не е доказал твърдението си за погасяване на това негово задължение за разликата над сумата 14 633.39 лв. В тази насока съдебният състав е взел предвид и останалите събрани по делото доказателства – фактури, сметки за изпълнени СМР, протоколи за извършване и приемане на СМР, както и заключенията на допуснатата по делото счетоводна експертиза. Като неоснователно е преценено възражението на ответника по иска, че не са съобразени настъпилите в хода на процеса обстоятелства, а именно – че към датата на постановяване на първоинстанционното решение вземанията му към ищеца са били ликвидни и изискуеми и съответно годни за извършване на прихващане. Въззивният съд е изразил разбирането, че преценката за това, дали е извършено прихващане, е предпоставена от наличието на изявление на едната страна до другата страна по спора, в което изрично, ясно и недвусмислено да се посочва с кои вземания се извършва прихващане, като същите бъдат индивидуализирани в достатъчна степен. Според решаващия състав, в случая нито от отговора на исковата молба и на допълнителната искова молба, нито в хода на процеса, в т. ч. и от въззивната жалба, не става ясно с кои свои вземания ответникът счита, че е извършил прихващане с процесните вземания на ищеца и към кой момент е станало това – неяснота, която препятства извършването на преценка от съда дали събраните по делото доказателства установяват твърденията на страната.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като и двата поставени от касатора въпроса не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да са обуславящи изхода на делото. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е приел, че в случая изобщо не е направено ясно възражение за прихващане от страна на ответника по предявения иск, в което да са посочени конкретни негови вземания към ищеца, за които се твърди, че са компенсирани с вземанията, предмет на спора. Следователно, причината за неразглеждането на възражението за прихващане не е „несвоевременното” му заявяване, в какъвто смисъл е поставеният по т. 1 въпрос, поради което същият се явява ирелевантен за делото и съответно не може да обоснове допускане на касационния контрол. Що се отнася до това, дали съдът е бил длъжен да укаже на страната необходимостта от уточняване на възражението за прихващане, в тази насока са налице единствено оплаквания в касационната жалба, но в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК липсва поставен въпрос, което, с оглед указанията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, препятства възможността за допускане на касационното обжалване по същия.
По отношение на втория въпрос, освен от обстоятелството, че е поставен общотеоретично, а не с оглед фактите по делото, отсъствието на общата предпоставка произтича и от липсата на произнасяне по същия в обжалваното решение. Видно от мотивите към акта, разграничение между двата вида прихващане – съдебно и извънсъдебно – изобщо не е провеждано, тъй като съдът е приел, че от една страна ответникът по иска не е направил надлежно възражение за прихващане, а от друга страна – че от доказателствата по делото не е установено той да е извършил каквото и да било прихващане или да е отправил изявление за такова по реда на чл. 104 ЗЗД.
Поради констатацията, че и двата поставени въпроса не са обуславящи по смисъла на разясненията в цитираното тълкувателно решение, не подлежи на обсъждане наличието на поддържаното по отношение на тях основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1542 от 18.07.2014 г. по т. д. № 351/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: